Теодор Тирон е християнски светец-воин, на когото Православната църква отдава почит на 17 февруари (2 март) и на първата събота от Великия пост. В католическата църква отбелязват неговия ден на 9 ноември.
Имен ден празнуват Тодор, Тодорина, Теодор, Теодора, Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея.
Теодор бил войник от мармаритския полк в град Амадий в Мала Азия. По това време, според указ на император Галерий християните били принуждавани да принасят жертви на езическите богове. Теодор отказал да изпълни заповедта на своя военачалник, дали му няколко дни за размисъл, през които Теодор се отдал на молитви. Обвинили го, че е подпалил храма на Кибела и го завели на съд при градоначалника Публий. Той отново го приканил да направи жертвоприношение, а след отказа заповядал да го предадат на мъчения, а след това да го изгорят на клада. Според преданията огънят не унищожил тялото му. Християнката Евсевия го погребала край дома си. След това мощите му били пренесени в Константинопол.
Чудото на Теодор
Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, император Юлиан (332-363), наречен Отстъпник заради усилията му да върне почитането на езическите богове, наредил на градоначалника на Константинопол тайно да напръскат с кръв от жертвени животни всички постни храни на пазара, та християните, като ядат от тях, да се осквернят.
Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Константинополския архиепископ Евдоксий и чрез него известил на християните за замисъла на императора. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил да си приготвят жито и то да им бъде храната. Оттогава се почита Тодоровата неделя, а първата събота от Великденския пост е празникът на св. Теодор.
Опазените традиции
Според друго предание св. Теодор бил войник от императорската войска. Когато узнал как императорът се кани да наруши поста, препуснал с коня си от къща на къща, навсякъде давал кураж на хората да спазят поста. И те стояли и пазили поста и вярата си. После се отблагодарили на войника за вярата – отредили му голям празник.
Тодоровден, Тудорица
У нас се счита, че конникът Св. Теодор е покровител на конете. Заедно с преминаването към пост и въздържание се прекрачва и границата между сезоните, природата се настройва за смяна, за обръщане към новото начало. Народът вярва, че на този ден св. Теодор (или св. Тодор) облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бога да го моли да изпрати лятото. Като стига мястото, забожда копието си в земята, връзва на него коня и влиза при Господа. А когато тръгне да се връща, изтегля оръжието и на мястото излиза пàра от топлината. Свети Тодор носи лятото зад гърба си.
Кушиите
Затова вече може да се погледне към неделята, към лятото, към възкресението, да се празнува. Да се избере най-бързият кон – онзи, който прилича на коня на светията. Да започнат надбягванията. Кушията – конното надбягване е най-интересния момент от празника. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. Победителят в кушията получава като награда риза или кърпа, а конят му – нова юзда. Този кон не се продава – смята се, че самият св. Теодор му е покровител. После спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
