На 26 октомври Българската православна църква отбелязва деня на Свети Димитър Солунски.
Димитър бил син на римския проконсул в Солун и имал военен чин на местен военачалник. В задълженията му да защитава града от набезите на варварите и да преследва християните. Но тъй като родителите на Димитър тайно изповядвали християнската вяра, военачалникът сам започнал да проповядва християнството, като едновременно с това изпълнявал достойно воинския си дълг.
По заповед на император Галерий на 26 октомври 306 г. той бил хвърлен в тъмница и убит с копия. През нощта след убийството християните успели да , а тялото му хвърлили на дивите зверове.
Скоро след това той бил канонизиран като свети великомъченик, а мощите му станали светиня. По време на властването на светия равноапостол Константин (306—337) над мястото на неговата гибел била издигната църква. 100 години по-късно, при строителството на нов величествен храм, на това място били открити нетленните мощи на светия мъченик.
Народни традиции и вярвания
Българската традиция представя Свети Димитър като по-голям брат близнак на Свети Георги. Казва се: „Свети Георги лятото носи, а Свети Димитър – зимата”. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около деня на неговия празник е една от най-големите Задушници.
Според поверията в полунощ срещу празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Навремето в селскостопанска България на 26 октомври завършвал традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Те се прибирали по домовете си до следващата пролет. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус.
Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa и др.
