Богоявлeние
(от гръцки – Теофания), по-древното му название е Явление (Eпифания) е един от най-древните християнски празници, наред с Великден и Петдесятница, посветен на раждането на Иисус Христос и съпътстващите рождението събития, а също и на кръщението на Иисус в река Йордан. Първите съобщения за празнуването на Богоявление са от 2 век.
В хода на историята смисълът на празника в различните християнски традиции претърпява големи промени (например, Рождество Христово става отделен празник), а в резултат на това в наше време различните църкви отбелязват празника различно..
Думата Епифания първоначално се е използвала за самия факт на явяването на Христос на света, тоест Неговото рождение.
В самото начало празникът е бил посветен на възпоменанията за трите евангелски събития – раждането на Христос, поклонението на влъхвите, а също и кръщаването на Иисус в Йордан в началото на неговото служение.
Първите споменавания на празника
са на границата на 2 и 3 век. В началото на 4 век празнуването на Богоявление придобива масов характер на Изток, а малко по-късно и на Запад. Пак по това време на Запад, а към края на века и на Изток празнуването на Рождество Христово се отделя в самостоятелен празник.
Датата 6 януари и смисълът, съответстващ на смисловото значение на празника в християнската църква през 4 век е съхранен в Арменската апостолическа църква, която през втората половина на 6 век окончателно утвърждава обичая да се празнува Рождество и Кръщение в един ден.
През Средновековието в православието празникът се нарича още Теофания (гръцкия еквивалент на Богоявление), а в католицизма – Manifestatio (Явление).
В България
Богоявление или Йордановден е един от най-почитаните празници и трети по значимост християнски празник в годината – отбелязва се моментът, в който Христос приема кръщението в река Йордан от Йоан Предтеча. Затова на този ден празнуват хората с имената Йордан, Йорданка, Богдан, Богдана, Данчо, Дана, Найден.
Празникът е свързан и с водата и къпането в студена вода. Приема се, че водата на този ден пречиства и дава голяма сила. След службата в храма свещениците тръгват начело на многолюдно шествие, което отива до реката, морето или най-близкия водоем, където светият кръст се хвърля във водата.
Обикновено да го извадят се хвърлят млади мъже и момчета. Този, който извади кръста, ще бъде честит и здрав през годината. Още едно поверие гласи, че ако кръстът замръзне във водата, ще има добър урожай.
Девойките пък участват по своему в празника – още преди изгрев слънце те отиват до кладенец или ручей да си налеят „мълчана вода“, която има голяма сила и изпълнява желания. Там те измиват домашната икона и лицата си.
В Родопите
съществува традиция в този ден да хвърлят във водата младоженците (двойките, които са се оженили през изминалата година), за да се заредят със здраве и късмет. Ако наблизо няма река, обрядът се изпълнява в извор или кладенец. Народът нарича празниците Богоявление и Ивановден Водици, заради връзката им с водата.
В Русия
както и у нас, на празника Богоявление или Кръщение се освещава водата. Понякога освещаването става във водоемите в специално прорязани дупки, които наричат „йордани“, за да напомнят за кръщаването на Христос в Йордан. Има и традиция за масово къпане в тези места.
В католическите храмове
на празника Богоявление освещават вода, креда и тамян. В редица страни има традиция да се пишат на вратите на храмовете и къщите латинските букви CMB, което понякога се интерпретира като първите букви на имената на тримата влъхви – Каспар, Мелхиор и Балтазар, а понякога като първите букви на латинската фраза «Christus mansionem benedicat», което означава «Да благослови Христос този дом».
В Испания
и много испаноезични страни именно на празника Богоявление, а не на Рождество или на Никулден, децата получават подаръци. Смята се, че ги донасят влъхвите (на испански «Los Reyes Magos» – кралете-магьосници).
Във Франция
и много други европейски страни на Богоявление се приготвя традиционен десерт – пирогът на влъхвите. Неговите рецепти варират в зависимост от страната и региона, общото е, че в този сладкиш се поставя сюрприз – боб, фигурка, монетка и др. Във Франция този, който вземе късмета, се провъзгласява за крал или кралица на деня, а в Испания се смята, че късметлията ще има богата и успешна година.
