Апостолите Петър и Павел се почитат като ученици на Иисус Христос, които след смъртта и възкресението на Христос започват да проповядват и да разпространяват Евангелието по цял свят. Техният празник (Feast of SS. Peter and Paul) отначало бил въведен в Рим, където епископите от Западната Църква се смятат за приемници на апостол Петър, а след това се разпространява в другите християнски страни.
Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата \“Деяния на светите апостоли\“, а за апостол Петър – и в светото Евангелие.
Петър, който преди това се казвал Симон, бил рибар и бил призван за апостол от Иисус Христос заедно с брат си Андрей. На Петър били връчени ключовете от вратите на небесното царство. Петър бил първият от апостолите, на когото Христос се явил след своето възкресение.
След това той станал проповедник на Христовото учение. Павел (до кръщението си Савел), първият от християнските писатели, чиито съчинения са стигнали до наши дни, е и най-авторитетната фигура в християнската мисъл. Неговите възгледи изиграват огромна роля във формирането на християнството като самостоятелна религия.
Павел се е родил в малоазийския град Тарс в семейство на фарисеи. Като последовател на еврейския закон, Савел жестоко преследвал християните, смятайки, че това учение е еретично. Изпитвайки обаче чудно видение на път към Дамаск, Савел приема кръщението и стана ревностен проповедник на християнството сред езичниците. Църквата почита Павел като първопрестолен апостол и му приписва 14 послания, включени в Новия завет.
Двамата апостоли приемат мъченическата смърт за Христовата вяра в един ден (67 г. от н. е.) в Рим. Павел като римски гражданин е „посечен с меч“, тоест обезглавен, а Петър е разпънат. Тъй като смятал, че е недостоен да бъде разпънат на кръста като Спасителя, той бил поставен на кръста с главата надолу. Петър е погребан на Ватиканския хълм и на това място днес се намира главният олтар на Катедралата „Свети Петър“.
29 юни в народния календар се нарича Петровден.
