Всичко започна с едно телефонно обаждане. Много приятен мъжки глас попита за Ивайло. Казах „Грешка“ и затворих. След малко телефонът ми звънна пак.
Какъв вълнуващ глас имаше този мъж. Извини ми се много любезно, че пак ме е притеснил, но аз отговорих, че се радвам, че е сбъркал номера, защото ми е изключително приятно да разговарям с него. Не можех да се позная, обикновено дума не измъкват от устата ми, а сега не можех да спра да говоря, сякаш го познавах от години.
Той се засмя, смехът му беше толкова заразителен, че и аз го последвах. Разбрахме се да се срещнем на другия ден и да се запознаем. Сбогувахме се и видях, че сме разговаряли повече от половин час.
Мисля, че вече бях влюбена. Не го познавах, а вече го обичах. Обадих се на две от приятелките ми – Силвия и Гергана. Разказах им за телефонния разговор и че имам среща с непознатия мъж. И двете заявиха, че съм се побъркала, можело да е сериен убиец.
Не ги слушах въобще, но все пак се съгласих на другия ден да ме придружат на уговорената среща. И наистина дойдоха с мен. Заоглеждах се нетърпеливо, а двете не спираха да говорят, убеждаваха ме, че нищо нямало да излезе от цялата работа. В този момент го видях. Познах го, без да го бях виждала никога преди. Сърцето ми го позна. Той гледаше право в мен. Приближи се и се представи – Траян. Силвия и Гергана, които досега говореха каква глупост съм на път да направя, ме избутаха и побързаха да се запознаят с Траян, сипейки комплименти за външния му вид и гласа му. Той обаче не отделяше погледа си от моя.
Хванахме се за ръце и тръгнахме, без да сме се наговаряли. След нас приятелките ми говореха нещо, но нямахме време за тях. Качихме се в първото мярнало се такси и Траян му каза да кара към реката.
После ме прегърна, наведе глава към мен и ме целуна. Устните му се сляха с моите, сякаш цял живот бяха правили само това. В стомаха ми пърхаха хиляди пеперуди. Бях като омагьосана, не мислех за нищо, само чувствах.
Таксито спря, бяхме стигнали. Траян ме поведе към реката. Качихме се на една лодка и той загреба срещу течението. След малко стигнахме до едно усамотено място, издърпахме лодката на брега и се настанихме вътре, гледайки се един друг. Не издържах, седнах в скута на Траян. Целувах го. Той ме целуваше. Бях като в транс. Любих се с този очарователен мъж. После говорихме. Любихме се отново. Той ми шепнеше нежни думи, а аз се опиянявах от гласа му.
Оттогава не сме се разделяли. Оженихме се. Кръстник ни стана Ивайло, приятелят на Траян, заради когото започна всичко. Играта на случайността ни запозна и сме заедно вече десет години.
Съдбата ми подари един невероятен любовен роман, в който главни герои сме аз и Траян.
Автор: Сребрина
