Мейн Куун (Maine Coon), или американската дългокосместа, е не само най-голямата домашна котка, съществуваща днес, но е и верен приятел. Понякога ще ви се струва, че в дома си имате не котка, а куче. Мейн Куун ще тича с вас по стълбите, ще върви плътно и ще се пречи в краката ви, ще издава звуци, които наподобяват мелодия, а не познатото ни мяукане.
Стопаните на тази порода се шегуват често, казвайки, че имат котка, дълга един метър. И това е истина. Мейн Куун съзрява много бавно едва към петата си година. Така че имайте предвид продължителния период, в който ще имате и бебе, и детенце и тийнейджър, игрите и закачките са много, докато котката стигне средната си млада възраст.
Специални грижи за козината
Котката от този вид е едра, мускулеста, силна, с пухкава дълга опашка и има гъста козина. Именно козината изисква специални грижи и ако не се разчесва почти всекидневно, се образуват дебели и плътни топчета, или фъндъци, които се отстраняват трудно.
Те създават неприятно усещане на домашния ни любимец, който иска козината му да е изрядно спретната и чиста. Ако не се премахват редовно, тези топчета ще трябва да се обработят във ветеринарна амбулатория от специалист, защото дърпането с четка, отрязването с ножица са болезнени за котката.
Козината на Мейн Куун е специфична, издължава се от главата към крайниците, където се натрупва и се образуват панталонки, шортички или ботушки, наричат се различно. Това създава впечатлението, че котката има къси крака, но е само зрителна измама. Ботушките придават допълнително очарование на тази порода котки.
Окраската на Мейн Куун е богата, има регистрирани 64 комбинации на цветове, нюанси и съчетания. Единственото изключение са шоколадовият/канеленият, виолетовият наситен цвят на лавандулата и боята на сиамките. Ушите са покрити с косъмчета, наречени туфи и това доближава Мейн Куун на външен вид до рисовете. Лапичките също са покрити с косми и се оформят пухкави възглавнички.
Интелигентност и пъргавина
Интелигентността на Мейн Куун е много висока. Котката може да бъде дресирана и обучавана да изпълнява заповеди, различава интонацията на забрана, откликва на повикване.
Поради пъргавостта и силата на тялото при скок може да увисне на дръжката на вратата и да я отвори, умее да придърпва храна с лапичка, сякаш използва прибор за хранене, улавя и задържа предмети.
Обожава водата. Не се чудете, ако, докато сте в банята и сте пуснали крана за вода, котката се промъкне зад вас, скочи на мивката и да започне да мокри лапичка и отпива капките вода. Погледът й е пълен с любопитство като на малко дете, има големи очи.
Игривостта и закачливостта се запазват през целия живот. Може да се разхожда на повод като куче.
Мейн Куун не е агресивен към деца и участва активно в общите семейни занимания. Котката е предана на дома и на хората в него, сприятелява се лесно, ако в семейството има куче. Не напуска двора, а ако си присвои като територия и част от двора на съседите, не напуска района си.
Толкова е вярна на дома си.
Поява и легенди
Самото име на този вид котки говори, че тя идва от щата Мейн в САЩ. Предполага се, че породата се е появила преди 150 години и е използвана в борбата с гризачите във фермите. Призната е за чиста раса преди повече от 100 години.
Според легендата тя е кръстоска на котка и енот – опашката й е на ивици от различни цветове, затова е позната и с името мейнска енотова котка. Така е възникнало и съчетанието от името на щата Maine и втората част от думата raccoon, енот.
Възможно е и да е получена от смеска между котка и рис, поради което има косъмчета на ушите си, твърдят други легенди.
Най-вероятно е Мейн Куун да произхожда от стара дива порода котки в Северна Америка. Някои любители свързват появата ѝ с кралица Мария-Антоанета, която натоварила любимите си гигантски котки на кораб и ги изпратила в Америка, преди да бъде гилотинирана.
Имитира стопанина си
Мейн Куун достига до 40 сантиметра височина, а дължината на тялото заедно с опашката е около 130 сантиметра. Мъжките екземпляри може да тежат от 12 до 15 килограма, женските от 5 до 8 килограма.
Котката има нужда от движения, тичане, качване по дърветата, развива голяма скорост при бягане. Това е важно да се знае от хората, които искат да си имат този домашен любимец, който се нуждае от дворно място за игрите и лова си.
Мейн Куун е жива попивателна, имитира стопанина си и придобива неговите черти.
Обича да се излежава до компютъра, когато някой работи, да следи движенията на телевизионния екран, докато семейството гледа филм, маркира с гласа си, ако е време за лягане, а домочадието все още е улисано в игри.
Наблюдателността ѝ е голяма, тя може да предугади действията на стопаните си, дори, следейки жестове, движение на тялото, и интонацията.
Не се страхува от минусови температури, сняг или дъжд.
Обича да похапва дреболийки
Мейн Куун обича балансиран режим на хранене. Можете да комбинирате суха храна и консерви. Котките от тази порода обожават сварено пилешко и телешко месо, дреболийки, не се отказват дори от кокалчета. Нахвърлят се на кисело мляко.
И докато закусвате котката може да скочи на масата и започне да ближе в чинията ви с йогурт, или да си открадне масълце или сиренце от сутрешния сандвич.
Мейн Куун е здрава котка и не боледува. Изключение са само някои генетични заболявания на сърцето, гръбначния мозък, мускулите и таза.
Ако искате Мейн Куун да стане член на вашето семейство, не забравяйте преди да вземете окончателно решение да разберете, че в дома ви ще влезе приятел до гроб.
Приятел, от който нямаме право да се откажем, ако не можем да му подарим обич и грижи.
Автор: Диана Капитанска
