Маточината, все по-често наричана с изначалното си название мелиса, е сред най-популярните и известни треви у нас.
В различните райони на страната се нарича още лимонче, пчеларник, мамник, пчелно биле, челинок, кошерджийска трева. Расте както на слънце, така и в сенчести места край горите, по тревисти и каменисти склонове.
Женска билка
За разлика от много други народи и традиции, основната й употреба у нас си остава в народната медицина, докато по света е предпочитана в кулинарията. Тъй като е женска билка, която се използва при родилни болки и менструационни проблеми, у нас е известна като маточина.
Достига на височина до метър и половина, в градинарството растението се подрязва няколко пъти през летния сезон и така дава красива и свежа зелена маса. Съдържа етерично масло, дъбилни и слузни вещества, смола, витамин С.
Медоносна трева
Мирисът наподобява този на лимона, на вкус е приятна и освежава, а освен това се смята за ценно медоносно растение, защото по време на цъфтежа дава много нектар за пчелите. Оттам идва и името на билката – мелиса, медоносна пчела, корените на думат са с гръцки произход. Такива са и основните легенди за маточината, идващи от гръцката митология.
За нимфата Мелиса
Легендата разказва за нимфата Мелиса, дъщеря на цар Мелисей, която хранела Зевс с мляко и мед. Нейната задача била да научи хората да извличат мед.
Има и друга легенда, в която се споменава за красивата жена Мелиса. Тя имала претенции да бъде първа сред любовниците на боговете. Богините обаче се ядосали на вниманието, с което била обсипвана Мелиса, и я превърнали в най-обикновена пчела.
Авицена за лечебните свойства
В древна Гърция са използвали билката като средство, с което може да се възбуди или засили чувствителността.
Персийският учен и лекар Авицена е описал много от лечебните качества на растението, като е казвал, че то кара сърцето да се чувства щастливо, прогонва тъмните мисли, балансира тъгата, стимулира храносмилането и дава светлина на ума. Много точно описание, като се имат предвид болестите или здравословните проблеми, при които с успех се прилага маточината.
Тайната рецепта на кармелитите
Арабите пренасят маточината в Европа през средните векове. Парижките монаси от ордена на кармелитите приготвяли мелисова напитка, която помагала да се лекуват заболявания на нервната система.
Тайната на тази прочута рецепта е в съдържанието на съставките – маточина, семена от кориандър, лимонена кора, мускатово орехче и канела.
Средновековните вещарки знаели за силата на маточината и използвали билката да облекчат родилните болки.
Първото ефирно масло било получено в края на XVII век в Германия.
Използва се за успокоение
Маточината е билка, която се използва при заболявания на стомаха, жлъчния мехур, за утоляване на жаждата, при нервни разстройства, виене на свят и главоболие, като успокоително преди сън. За лечение се използват листата и връхчетата до началото на цъфтене.
Използвайте свежи листа от маточина в плодови салати и сладолед, за аромат в каната с вода, за красиви букети в дома.
Запарка
Залейте две супени лъжици изсушена маточина с 500 мл кипяща вода. Оставете около един час. Пийте настойката, разпределена равномерно през деня.
