Семейството ми е заможно. Още прадядо ми успял да натрупа голямо състояние и оттогава насам дядо ми, баща ми и другите роднини просто увеличавали богатството. Като дете живеех щастливо с родителите си. Майка ми пътуваше често. Веднъж си спомням, че замина на почивка. После ми се обаждаше по телефона, че е удължила почивката си.
В един момент си дадох сметка, че с баща ми са се разделили, но бях свикнал с честите й отсъствия и не го преживях много. Не бях блестящ ученик, но успях да завърша и да взема диплома. Това ми трябваше.
Започнах работа в един от клоновете на семейната фирма – този, който отговаряше за чистотата. Всъщност не само започнах работа, а семейният съвет ми повери управлението на клона и набързо се превърнах в директор. Отговарях само за 10 чистачки, но се заех сериозно с разширяването на бизнеса. Май забравих да ви спомена, че съм млад, красив и чаровен. Звучи нескромно, но е факт.
Не се поколебах да използвам чара си. Направих си визитни картички. Напечатах листовки, в които описвах дейностите на фирмата за чистота. Листовките разлепих сам из целия град, а по-късно и в близките градове и села. Раздавах визитки навсякъде, където ходех. Започнаха да се обаждат частни лица и фирми и работата значително се увеличи. Трябваше да наема още персонал – няколко мъже за чистенето на прозорците, градинари и още няколко жени. Гледах да избирам положително настроени и усмихнати хора, умеещи да разговарят с клиентите – доверието на клиентите се печели трудно, а може да се загуби за една минута.
Пълно доверие нямам на никого от подчинените си. Често рано сутрин отивам близо до мястото, където трябва да чистят, и от колата си ги наблюдавам дали са точни, колко време прекарват в чистене и сравнявам с часовете, които си пишат сами. Имам хора, които са съвестни и работят качествено, но, както във всяка фирма, се намират и такива, които се опитват да кръшкат. А аз не мога да си позволя да плащам на хора, на които не им се работи. Такива не ги жаля. Ръководенето на фирмата е голяма отговорност и няма място за кръшкачи.
Аз самият почти всеки ден ходя заедно с работниците на различни обекти и работя наравно с тях. Гледам да вземам по-трудоемката работа, искам да докажа сам на себе си, че нищо не може да ме уплаши. Примерно високите и труднодостъпни за чистене места, такива, които изискват стълба. Всеки ден повтарям на подчинените си да внимават. Но самият аз паднах и усетих страшна болка в областта на таза. Отначало помислих, че съм се натрошил и много се изплаших. Работниците се суетяха около мен и не знаеха какво да правят. Полежах малко на пода и като че вече не ме болеше толкова. Опитах се да се надигна, но болката отново се обади и ме остави на пода. Работниците ми извикаха линейка, която ме откара до болницата. Там дойде да ме прегледа едно красиво момиче, което с успех би работило като модел. Беше обаче лекар.
Свикнал съм жените да ме глезят, да ми казват колко съм красив, да се влюбват в мен, да ми се молят да изляза с тях… Младата лекарка, разбира се, не направи нищо подобно. Прегледа ме, изпрати ме на рентген, после погледна снимките и каза, че, за щастие, счупено няма, но силно съм се натъртил при падането – един моравочерен отток се разрастваше и удареното продължаваше да ме боли. Изписа ми инжекции и хапчета и без дори да ми се усмихне напусна стаята. Оставиха ме за наблюдение един ден и после ме изписаха. Повече не видях красивата лекарка. Реших да използвам връзките си и да се запозная с нея. Бащата на един от най-добрите ми приятели беше шеф на болницата. Благодарение на него се запознах с Инес.
Беше сериозна млада жена, отдадена на работата си и изглежда нямаше време да излиза с мъже. На мен ми отказа няколко пъти. Почти се бях примирил, че нашата няма да я бъде, когато при един от последните ми опити да си организирам среща с нея каза, че единственият начин да се видим е, ако ме одобрят родителите й. Прозвуча ми едва ли не като някаква шега – не бяхме деца, че да питаме за всичко. Тя обаче беше непоклатима – или се представям на майка й и баща й, или няма начин да излезем.
Съгласих се. Инес много ми харесваше и исках да я опозная. В уречения ден и час, костюмиран и с букет в ръка се представих пред родителите й. Не бях допуснат до хола, говорихме в кухнята. Поставиха ми милион изисквания, за да изляза с дъщеря им. Зададоха ми безброй въпроси за мен и семейството ми. Това, че майка ми и баща ми са разведени, не им хареса. А когато разбраха коя фирма ръководя, директно попитаха Инес дали смята, че един чистач е достатъчно добър за нея. Търпението ми се изчерпа. Отговорих им, че доброто ми възпитание не ми позволява да им кажа какво точно мисля за тях и тръгнах. Инес плачеше и не спираше да повтаря, че майка й и баща й не одобряват никого, но аз й казах, че е достатъчно голяма да взема сама решенията си и я оставих да мисли.
Странна ситуация – хубаво е човек да слуша родителите си, но не и да очаква от тях да вземат всички решения вместо него. На другия ден Инес ми се обади с предложение да се срещаме тайно. Не приех. Не смятам да се крия от никого, имам достойна работа, която е в услуга на хората. Дотам с връзката ми с Инес, красивата марионетка в ръцете на родителите си. Аз съм се отдал на работата си с още по-голяма страст и фирмата върви като по масло.
А любовта…, търпелив съм. Знам, че някъде има за мен една истинска жена, която не се плаши да решава сама в живота си и няма да се срамува от професията ми.
Автор: Александър Алексиев
