За нас, малтретираните мъже, се споменава изключително рядко, да не кажа никога. А знаете ли колко е обидно и срамно да признаеш на някого, че жена ти те бие или че те обижда и те срива психически?
Първата реакция на хората е да те погледнат невярващо и после се заливат от смях – виж го ти, нашият, какъв е майтапчия? А е истина, за съжаление, има и мъже тормозени от половинките си. Същото е, както при жените, които изпитват ужас от тероризиращите си съпрузи, но ролите са сменени.
Моята жена е дребничка, слабичка и вечно усмихната блондинка. Винаги добре облечена и много културна с всички. Вкъщи обаче не е така. Трябва по нейната да стане, иначе хвърля всичко по пода, крещи и ме удря. А преди няколко години, като се женихме, бях лудо влюбен и сляп за промените в поведението й. За медения месец поиска да отидем на планина. Нейните желания бяха заповед за мен – чувствах се щастлив да й дам всичко, за което мечтае. Отидохме на планина. В хижата имаше и други хора и понеже бяхме младоженци, всички ни се радваха. Правехме дълги преходи през деня с останалите. По време на преходите изпреварвахме цялата група. На третия ден пак бяхме напред и стигнахме до един водопад. Жена ми предложи докато ги чакаме да се снимаме. Каза ми да застана така, че да се вижда водопадът. Обаче все не й харесваше – да съм се приближил още към ръба. Дойде до мен, нагласи апарата, пак нещо не хареса и ме блъсна силно.
Паднах във водата, но успях да се задържа на един камък. Жена ми не помръдваше и само ме гледаше втренчено. Точно тогава се появиха първите от групата и, като ги видя, се развика за помощ. Извадиха ме от водата. Любимата ми съпруга се заливаше в сълзи и всички я успокояваха. Не казах на никого, че ме е блъснала във водата. В този момент дори започнах да се съмнявам, че се беше случило така – тя толкова плака и ме целува, че няма начин да е искала да ми навреди, така се успокоявах.
Следващите дни гледах да не се отделяме много от групата.
Почивката свърши. Върнахме се в града и започнахме работа. Младата ми съпруга беше неотразима – любвеобилна и мила, само понякога променяше отношението си към мен и чупеше каквото се мернеше пред очите й. Но аз вярвах, че характерът й ще улегне с времето. Започна да готви. Храната, която приготвяше, беше странна на вкус, но жена ми се сърдеше, ако не изям всичко. Често ме болеше стомах или глава.
Една вечер я заварих седнала на масата. Имаше голяма синина на лявото око. Разтревожено попитах какво, за бога, се е случило. Не било нищо сериозно – паднала в кухнята и се ударила, но да не съм се тревожел. Приготви за вечеря картофено пюре и този път се почувствах ужасно зле. Повръщах и не можех да се надигна от леглото. На другия ден не можах да отида на работа, толкова зле се чувствах.
Жена ми излезе сутринта и се върна следобед с две колежки. Жените ме гледаха подозрително. Не проумявах какво става. Седнахме на масата. Съпругата ми приготви на всички по едно питие. Всички мълчахме.
Опитах се да започна разговор, но никoй не ми обръщаше внимание. Започнаха да говорят колко мразят мъжете, които бият жените си. По едно време излязоха и ме оставиха сам вкъщи. На мен отново ми стана зле. Много, много зле. Позвъних на съседите и ги помолих да ме заведат до болницата. Там ме приеха в спешно отделение със съмнение, че съм натровен. Пих активен въглен, промиваха ми стомаха и после ме сложиха на системи.
Жена ми дойде и каза, че ще се грижи за мен. Даваше ми сокове, прясно мляко и вода. След като пиех, се чувствах още по-зле. На другия ден ми се стори, че я виждам да слага нещо в чашата ми. Когато я приближи до устата ми, аз я бутнах и чашата се разля. На дъното остана някаква утайка. Развиках се. Дотичаха лекари и медицински сестри. Крещях да махнат жена ми от стаята и да викат полиция, защото тя иска да ме отрови. Казах им да вземат за проба чашата.
Жена ми се разплака, но този път сълзите й не ме трогнаха. Поисках телефон и сам се обадих на полицията. Когато дойдоха полицаите, поисках да направят така, че жена ми да не се приближава до мен. Всички се опитваха да ме успокоят – тя не би могла да направи такова чудовищно престъпление.
Не исках да слушам никого.
Наех си адвокат. Когато направиха пробите, за които бях помолил, се оказа, че съм тъпкан с всякакви хапчета. Въпреки всичко обаче най невероятното е, че не е толкова лесно да докажа, че жена ми ме е тровила системно. Тя твърди, че хапчетата съм пиел по собствено желание. Освен това има свидетели, на които е казала, че редовно я пребивам от бой.
Много ми е тежко. Никoй не ми вярва.
Приятелите ме изоставиха и вече не ме търсят. Преживявам го зле. Чудя се наистина ли се случва на мен всичко това, или сънувам. Толкова е трудно да си мъж, тормозен от жена… Надеждите ми са в адвоката – намерил е някаква застраховка на мое име и там пише, че в случай на смърт жена ми ще получи значителна сума пари. Сега остава полицаите да го докажат…
Автор: Александър Алексиев
