Люлякови градини има в много градове по света. Белите и виолетови люляци са прекрасни през нощта, когато ви се струва, че самата пролет се е гмурнала в тяхното ароматно море. Те са красиви и рано сутрин, когато пищните им гроздове сякаш изгряват от леката мъгла, и в светлината на слънчевите лъчи. Едва ли има човек, който да не е привлечен от прекрасния им аромат.
Люлякът (Syringa) – е род храсти, принадлежащ към семейство маслинови (Oleaceae). В диво състояние са разпространени в Югоизточна Европа, Азия, най-вече в Китай. Родовото название люлякът получава в чест на един от персонажите на древногръцката митология – прекрасната нимфа Сиринга.
Скандинавска пролетна легенда
Според скандинавска легенда, люлякът е създаден от слънцето и дъгата. Богинята на пролетта разбудила Слънцето и неговата вярна спътница Ирис (дъга), смесила лъчите на слънцето с пъстрите лъчи на дъгата, разсипала ги щедро по пресните бразди в полета, по ливадите и клоните на дърветата – и навсякъде се появявали цветя, а земята ликувала от тази благодат.
Когато пролетта стигнала скандинавските земи, в дъгата останала само лилава боичка. Но тук имало толкова много люлякови храсти, че Слънцето решило да добави друг цвят в палитрата на дъгата и я поръсило с бели лъчи – така се появили и белите люляци.
Плахата Сиринга
Ако се вслушаме в древногръцката легенда, един ден младият Пан – бог на горите и ливадите, срещнал край потока прекрасната речна нифма Сиринга. Той така се захласнал по нейната грация и красота, че забравил всичко на света.
Решил се Пан да заговори Сиринга и да й признае любовта си, но тя се изплашила и избягала. Пан хукнал подире й, искайки да я успокои, но нимфата неочаквано се превърнала в благоуханен храст с нежни лилави цветчета. Така името на Сиринга дало наименованието на люляковия храст.
На френски люлякът се нарича „Lilas“ – „лилав“. В страните от Западна Европа и Аверика също свързват името на храста най-често с лилавия цвят. Думата е персийска и означава просто „цвете“. В Иран и Турция люлякът има доста любопитно име – лисича опашка, може би заради формата на съцветията (удължени и пухкави, те наподобяват опашка на лисица).
Научното име на растението идва от гръцкото „syrinx“, което означава тръба, свирчица. Ако от клонка на люляк се извади меката сърцевина, от нея може да се направи свирка или флейта. Според гръцкия мит, флейтата е изобретена точно от бог Пан. Той я направил от тръстика, в която (в един от вариантите) се превърнала бягащата от неговото ухажване нимфа Сиринга.
Легенда от Балканите
Някога едно могъщо божество насочило гнева си срещу човешкия род. Предизвикало проливни дъждове, които продължили дни и седмици. Препълнили се реките и езерата, излезли от бреговете си и започнал страшен потоп, който помитал всичко по пътя си. Ужасените хора се хвърлили по високото в планините, но водата ги застигала и там.
И тогава един млад овчар решил да се принесе в жертва на разгневения бог. С гореща молба за състдарание той се хвърлил във водния ад. Смилил се богът, дъждът спрял, водата спаднала и хората били спасени. Богът пощадил и него. А цялата земя наоколо се покрила със зелени храсти, обсипани с дъхави китки от бял и лилав цвят. Това били люляци.
Девойките използвали люляка за гадания – смятало се, че ако намерат цветче с пет листа, ще бъдат щастливи. Обикновено подобно изобилие е характерно за белия люляк, при лилавия се среща доста по-рядко. Като намерели такова цветче, те го изсушавали и го пазели в сред страниците на някоя книга. Обратно, цветчетата с три листенца се смятали за носещи нещастие и всички ги избягвали.
Знак за беда в Англия
Колкото и да изглежда странно, но в Англия люляковият цвят се смята за цвете на нещастието. Стара английска пословица казва, че който носи люляк, никога няма да сложи венчален пръстен. А ако момичето пратело на кандидат жениха си клонче люляк, това означавало отказ.
В Англия дълго време съществувал само лилав люляк и с появата на белия се свързва едно сказание. Разказват, че когато един богат лорд обидил млада и доверчива девойка и тя умряла от мъка, приятелите, които я изпращали в последния й път покрили гроба й с лилав люляк. На другия ден, когато отишли на гроба, люлякът станал бял.
Има интересен начин да накарате люляка да цъфне през зимата. Малкото дръвче с образували се пъпки засаждате в саксия с почва, поставяте я на хладно място и я оставяте леко да замръзне. Месец преди цъфтежа заливате почвата с топла вода (+30°С) и я поставяте близо до печка или радиатор. Люлякът ще цъфне и ще ви припомни майските слънчеви дни.
Казват, че подобен цъфтеж може да се постигне и по-лесно – отрязват се дори през зимата клончета люляк и се поставят за няколко часа в прохладно тъмно помещение. След това се поставят за 2-3 часа в топла вода (+30° C) и после се слагат в бутилка близо до радиатор.
Белият люляк може да се боядиса в бледо син, розов, златистожълт или дори червен цвят. Начукват се стъблата, за да не навлязат мехурчета въздух в растението. След това стъблата се поставят за два часа в съд с боядисана вода. За това време цветовете се оцветяват и след товасе пренасят в чиста вода. А за да се запази букетът по-дълго, във водата можете да добавите 1-2 г лимонова киселина на литър вода.
Свойства на люляка
В състава на растението влизат смоли, етерични масла и флавоноиди, които оказват благотворно влияние на активността на повечето ферменти, необходими на човешкия организъм. В люляка се съдържа също голямо количество аскорбинова киселина. Растението понижава температурата, действа противовъзпалително, обезболяващо и пикочогонно.
Ароматерапия
Според една дълга традиция за приготвяне на ароматно масло от люляк използват френския или пурпурен люляк, който притежава успокоителни качества, премахва умората и настройва ума за релакс. В ароматерапията се използва и масло от бял люляк за успокоение и отпускане.
Вредата от люляка
Не бива да се забравя, че люлякът е отровно растение и трябва много внимателно да се използва за лечение, особено ако се приема вътрешно. Задължително се консултирайте с лекар!
Приложение на листата от люляк
Листата на люляка намират приложение в народната медицина при главоболие, пресни листа се притискат към слепоочието или зад тила.
Листата подпомагат узряването на циреите, както и изчистването им от гной. За целта се прилагат ситно нарязани листа от люляк върху загноилото място на кожата.
При гнойни рани поразеното място добре се измива с гореща вода, налагат се измити пресни листа от люляк и се бинтова, като превръзката се сменя 3 пъти на ден. Листата изтеглят гноят и раната зараства по-бързо.
При невралгия, ревматизъм и артрит се приготвя мехлем от сока на пресни листа от люляк, смесени със свинска мас (1:4). Този мехлем трябва да се съхранява в хладилник.
Настойки от цветчетата на люляка
Настойка от цветчета при отлагане на соли и подагра. Цветчетата се изсипват полулитров буркан и се заливат със спирт, не се притискат прекалено плътно. Оставят се на тъмно 21 дни. След това настойката се прецежда. Прилага се за компреси и разтривки. Прилага се и вътрешно – по 30 капки, разтворени в ¼ водна чаша три пъти на ден, курсът е 1 месец. Непременно се посъветвайте за това лечение с лекар.
