Къде беше тази държава?… А, онази малката, дето говорят на странен език…
Кои бе? Онези, дето напоследък и те вече ни мъчат на футбол…
Може да се чуят подобни реплики почти винаги, когато стане дума за Люксембург. Казаното за херцогството – къде с пренебрежение заради територията на държавата, къде със закачка заради футболния лилипут, който вече и той се опира на националния ни отбор, си е вярно. Нещо много съществено обаче се пропуска в подобен род реплики. А то е, че една от най-малките държавици в света – 2586 кв. км територия, е … най-богатата страна в ЕС и според последни данни – държавата с най-висок доход на глава от населението в света.
За европееца от т.нар. бивш соцлагер, който отскоро доби нормалното човешко право да пътува като бял човек,
Люксембург определено не е най-привлекателната дестинация
Къде по-интересно на Стария континент е да погледнеш примерно архитектурния спектакъл на Австро-Унгария от височината на Виенското колело, да минеш под мостовете на Будапеща с корабче, задължително вечер, когато светлините превръщат Дунава и крайбрежието в романтична приказка, да пийнеш едно силно кафе на въртящата се телевизионна кула в Берлин или пък да изпиташ приятното главозамайване от върха на Айфеловата кула, след като си преминал под Триумфалната арка… Затова маниаците, за които странстванията са дълбоко таена страст, по-рядко поемат към Люксембург. И грешат, разбира се. Защото във Великото херцогство има какво да се види. Не толкова исторически забележителности (не че ги няма) и чудеса на света, колкото модел на добре устроено общество. Общество, постигнало онова, за което човек винаги е мечтал, дори да не го признава. А то, казано с една дума, е спокойствие. И пари, естествено. Люксембургците го докарват и откъм двете. При това – на едно прилично ниво. На всичко отгоре, без държавата им да е преминавала през никакъв градеж на различни видове социализъм и комунизъм. Всъщност, вероятно тъкмо заради това са го постигнали…
Шокиращо е наистина, но стандартът на живот в Люксембург, който е висок, много висок, на практика не личи по нищо.
Херцогството е страната с най-голяма минимална работна заплата в ЕС
1570 евро. Повече от 3000 лева. На месец, не на година. И какво от това, ще се запита нашенецът, попаднал в Люксембург? В херцогството няма да срещнете нито суперлуксозни жилища, нито родови имения, в които се кипрят палати с по стотина стаи, басейни и всякакви екстри, нито супермодерни яхти с опнали знойни тела по палубата екзотични красавици, още по-малко пък – расови автомобили, зад чиито тъмни стъкла надничат лейдита в скъпарски тоалети и накичени като коледни елхи със златни бижута и камъни „Сваровски”, с елегантни мачовци тип Джеймс Бонд, които пръскат ухание в мрака на марков парфюм и покоряват женските сърца само с убийствен поглед. Нито луксът, нито разхищението, нито излишната натруфеност се натрапват в Люксембург. Напротив. В малката държавица животът на хората е устроен по твърде различен начин от нашия – различен като усещане за охолство, като разбиране за работа и градене на кариера, като начин на развлечения и светски блясък. Ако човек няма предварителната настройка, въобще не може да допусне, че е възможно да съществува подобен свят. В малките градчета, разположени на по 10 – 15 км от столицата Люксембург, поразява на първо място… пасторалният пейзаж.
Няма и помен от небостъргачи, от лъскави сгради от алуминий и тъмни стъкла
Няма я дори панелката – това изключително завоевание на социалистическия градски бит. В тези малки китни градчета около столицата най-високите постройки обикновено са на 3 етажа, но не са блокове, а къщи. При това къщите са като в приказките – алпийски тип, много стилни, с познатите от филмите заострените покривчета, стени в бяло или розово, изключително чисти, сякаш току-що замазани, с малки, кокетни прозорчета и задължителните бели перденца или щори. Интериорът е неописуем – същинска феерия от природна красота, която няма къде другаде да се види. Вместо от ограда – тези хора явно не познават подобно понятие, всяка къща е обградена от китна градина. Зеленината е естественият декор, в който са се сгушили приятните и красиви къщурки. Градинката пред всеки дом е изкусно подредена, направо те е страх да стъпиш. Райграс и поне десетина вида цветя се преливат в различни тонове, в червено пламтят красиви храсти и малки дръвчета, фонтанчета и изкуствени фигурки за украса – най-често на животни. Имаш усещането, че някой по цял ден стои отпред с маркуча и полива – и райграса, и градинките. Тревата е винаги прясно окосена, но не се вижда къде е изхвърлена. Във всеки сучай не е струпана до контейнера за смет. В повечето задни дворчета на къщите се виждат детски люлки и пързалки, има и мини басейни.
Гвоздеят в програмата обаче е изключителната чистота на улиците. Но затова – в продължението!
