В централната част на столицата Люксембург сградите на министерствата са така подредени една до друга, че няма място дори за жълти павета. Министрите ходят пеш. Имат автомобили, но не ги ползват. Народът явно си харесва управниците, защото министерствата нямат охрана. Само един гвардеец се кипри пред двореца на дука за парлама. Чужденците да си правят снимки с него, не за друго…
Спокойствието лъха, макар все пак да личи динамиката на големия град (Люксембург има близо 75 хил. души население). По улиците обаче като в курортните мегаполиси повече са чужденците – японци, сърби, хървати, германци, французи, всякакви щъкат буквално навсякъде с фотоапарати и карти в ръка, изкупуват сувенири и картички на килограм. Най-фотографирани са дворецът на дука, катедралата „Нотр Дам”, сградата на националната библиотека, огромната златна статуя на дукеса Шарлот. Тя не е позлатена, а е от чисто злато. И не я крадат. Къде им са ромите на тия хора?….
Ако си уморен от шопинга по търговските улици, може да разпуснеш на чаша кафе на централния площад с гълъбите. Бистро „Париж” е най-подходящо. Ако е неделя, ще чуеш и утринния концерт на духовия оркестър, при това – без билет, на далавера.
Струва си човек да види и една от най-красивите и величествени сгради в столицата. Тя е старинна, напомня на огромна катедрала или замък – изключително стилна фасада, с орнаменти по прозоците, с китна градина отпред, напомняща красотите на Евксиноград.
Не можеш да предположиш, че това е един от най-луксозните старчески домове в Люксембург
Вътре е като в петзвезден хотел, а персоналът се придвижва с колички на ролери. Механизирани, естествено. Стариците и старците си живеят като потомствени аристократи, като за целта трябва да сторят едно – да си вложат месечната пенсия, за да бъдат обгрижвани. Е, пенсията им не е под 1000 евро, естествено.
В държавата, чиято площ е по-малка дори от Варненска област, има повече от 250 банки
Техният свят просто няма да ни допадне. Няма да сме си ние. Балканецът е човек с друга закваска. Широко скроена душа. Темпераментен. Буен. Обича живота. Може да няма пари, но и малкото, което има, изтича лесно през пръстите му, защото иска да опита от всичко. Люксембургецът обича да работи и да прави пари. Не е ясно как и за какво ги харчи тия пари. Не е ясно, при положение че в цял Башараж (градчето е 6000 души население и не е сигурно колко уместно е да се казва цял Башараж) няма една свястна кръчма. Човек няма даже къде да се напие, камо ли да му се случи нещо интересно!…
Е, в столицата Люксембург е по-различно. Но няма да ги стигнем тия и поради още един безмилостен факт – те са дръпнали много напред в материала. Когато ние сме строили различните видове социализъм – зрял, презрял, развит, недоразвит и т.н. идеологически измишльотини, хората в Люксембург са си устройвали държавата. Правили са го с мисъл и с визия за бъдните поколения. Когато ние сме вдигали металургични гиганти и химически заводи, които днес разпродадохме на чужденците за по 1 лв., хората в херцогството са строили магистрали и са уреждали модерната си европейска инфраструктура. Когато ние залягахме над гениалните марксистки икономически формулировки пари – стока – пари прим, в Люксембург са правели банки. Резултатът днес е налице – двата полюса в Европейския съюз. Лошото е, че ние сме другият…
