Улици и улички са като току що ометени с вълшебна метла. Греят от чистота, сякаш някой непрекъснато минава с извънземна прахосмукачка, но пък не се виждат ромки в оранжеви престилки. Няма хартийка, няма фас, няма бутилка от бира, няма найлонова торбичка, закачена на някой крайпътен храст. Тия хора явно не пушат, не ядят, не пият бира, нищо не правят. За капак на тази картинка всяка уличка се кипри с изключително точна пътна маркировка. Линии бележат къде точно да се паркира автомобилът (всяка къща е с гараж, но там явно не се краде и хората паркират колите на специално направения за това тротоар пред домовете си), къде трябва да се спре на знака STOP, фиксирано е мястото на пешеходните пътеки. Те са закон номер 1 в Люксембург, има ги на всяко кръстовище, малко и голямо. И в градчетата, и в столицата пешеходецът е цар, ако само дори се е доближил към пешеходната пътека. Не ако е стъпил на нея, ако се е насочил към нея. Водачът намалява отдалеч, после спира и културно ти прави жест с ръка да пресичаш спокойно. Не само не ти тегли една майна, както е у нас, не само не те навиква айде размърдай се, бе селяндур, ами даже ти се усмихва. Чудата работа. Чак ти става неудобно…
Е, ако си малко по-носталгичен, сигурно ще ти липсват родните катаджии. Там няма КАТ, има полиция, а униформените излъчват буквално кралско достолепие.
Няма ни родните катаджии, скрити с радара в храстите
В Люксембург обаче всички спазват ограниченията на скоростта, защото навсякъде дебнат камери. А си превишил, а след два километра са те спрели с акта, а той е голям. Не пада под 150 евро.
Противно на очакванията, цените в най-богатата европейска страна не са чак толкова стряскащи за българина. Особено ако имаш предварителната нагласа, че е скъпо, а когато попаднеш там, спреш непрекъснато да обръщаш еврото в левове. Тогава можеш поне за два-три дни да сте почувстваш люксембургец. Е, не съвсем. Защото нямаш нито парите, нито спокойствието му. А той, средният люксембургец (те са или средни, или богати, бедни няма, няма и безработни) си живурка добре. Минималната месечна заплата е 1570 евро. Дребните чиновници вземат между 2500 и 3000 евро, по-нагоре в служебната йерархия – повече. Заплати от порядъка на 4000 – 5000 евро се считат за нормални. С тях ти е широко около врата, особено ако живееш по стандартите на люксембургеца. А той му е намерил лесното. Най-необходимото за дома и семейството – хранителните стоки и питиетата, се пазарят на килограм от големите вериги, в които цените са като у нас в момента. В огромните халета на световната верига Lidl местните си пазарят поне за две седмици напред, при това за 40 – 50 евро препълват една количка със стока. Килограм свинско месо в тези магазини се харчи малко по-скъпо, отколкото у нас, примерно 7 – 8 евро.
Колбасите са на същите цени, каквито са и тук
Захарта и олиото също са изравнени с нашите. Шоколадовите изделия и напитките са по-евтини от родните. Бирата и безалкохолното – също. Бутилка добро бяло и червено вино не е повече от 2 – 2,50 евро.
Разбира се, доста повечко пари трябва да изхарчи човек, ако реши да я удари на живот в Люксембург. В ресторанта на българина ще му дойде малко нанагорно. Малката супа е 2,50 евро, голямата – 6,70. Малките салати се движат в порядъка на 7 – 8 евро, големите стигат до 15. Ястията започват от 15 евро нагоре и стигат до 30. Сравнително евтина е бирата – малка наливна струва само 2 евро. В хотел нощувка в единична стая е 70 евро, за двойна трябва да похарчиш 82. Не е малко, но и на Слънчев бряг е толкова. Че и повече…
В столицата Люксембург картинката не е по-различна. По главната улица може да хапнеш сандвич за 3,50 евро, да пиеш кафе за 2 евро и да се подсладиш душата с парче торта за 4. Сувенирна тениска не надхвърля 10 евро, но ако решиш да покажеш пред обществото маркова дреха трябва да се бръкнеш по-надълбоко. Бутиците са подредени като за изложба. Един от друг по-лъскави. В тях обаче учудващо цените не са много по-високи от тези в нашенските бутици. Един мъжки пуловер например е 80 евро, риза можеш да намериш и за 60, мъжки обувки за 100. При това е гарантирано, че не са от „Капалъ чарши”. Е, ако искаш по-лъскав чепик, ще дадеш 300 или 400 евро. В най-прочутия магазин за хляб в столицата пък самун от 500 гр, наподобаващ нашия хляб тип селски, струва 1,85 евро. Скъпичко, но за нас. Не и за тяхната минимална заплата…
Иначе люксембургците са доста близо до комунистическия рай, в който ни възпитаваха да вярваме 45 години. Поне откъм т.нар. равен старт.
