Казват, че музикант къща не храни. Да ме питаш с кой акъл се забих точно с музикант да живея. Добре си бях сама – каквото изкарам, за мене си го харча, където ми се ходи – ходя, каквото ми се носи – нося. Не ми пукаше от нищо. Ако нямаше с кого, сама си ходех по ресторантите. Така и една вечер – влизам си аз, сядам на една маса, идва сервитьорът и ми носи, каквото съм поръчала, гледам си хората, пийвам, хапвам.
По едно време засвири оркестърът. Изсвириха десет песни и спряха за почивка. Седнаха на една маса на другия край на заведението и забелязах, че за мен си приказват и ме гледат. Надигна се по едно време единият и дойде да ме поканел на тяхната маса. Отрязах го. После идва другият. И него го пратих да пасе. Качиха се пак да свирят. След малко – пак почивка. Аз през това време бях изпила вече три бири. Да ви призная, обичам да пия – каквото има, това пия, ама бирата ми е любима. Цъфна и третият от музикантите да ме кани на масата им. Оставете ме бе, няма да дойда при вас, викам.
Мина се малко време – надигна се четвъртият. Пътьом взе една бира и ми я носи. На този вече не можах да му откажа. Преместих се на тяхната маса и там седях, докато свършиха със свиренето и отидохме в близкия бар. Пили сме там, каквото сме пили и съм си тръгнала с тоя, дето не можах да му откажа. Дани се казваше, та отишли сме у тях. Събуждам се сутринта с него в кревата, гледам, голи сме и двамата – ясно какво сме правили през нощта, но спомен нямам в главата. Станах да се обличам да си ходя, събуди се той и се разбрахме пак да се видим. Излизахме така около година. После ни омръзна и се разделихме.
Аз намерих работа във Варна и се преместих да живея там. Пет години не бях чувала нищо за Дани. През една от отпуските се върнах в родния град и излязох на ресторант с приятели. Оказа се, че Дани свири на същото място. Пазеше телефонния ми номер и обеща да ми се обади. Отпуската свърши. Върнах се във Варна. Дани наистина ми се обади. Поканих го да дойде да се видим. Дойде, разходихме се покрай морето и си разказвахме какво сме правили през времето, през което не бяхме се виждали. Оказа се, че добре си е прекарал – оженил се, родило му се дете, добри пари изкарвал, но веднъж прочел няколко СМС-а в мобилния на жена си и станало ясно, че не й е единствен. Събрал си багажа и без повече обяснения подал молба за развод. Развели се. Сега пращал пари на детето, но жена си не искал ни да я вижда, ни да я чува. Имал за мен едно предложение – да се съберем да живеем заедно.
Аз много нямах желание да се събирам пак с него, но нали ви казвам – слабост ми е пиенето и като пия, правя глупости. Той същият. Пихме, пяхме и се пак събрахме. Отначало добре беше всичко. Намери си той работа на пристанището, добри пари изкарваше и не се оплаквахме. Постепенно започнахме да пием повече и двамата. На първите чаши сме весели. После обаче не знам какво става и започваме да се заяждаме и да се караме. Изпокарахме се с приятели и познати. Ако сме само двамата е даже по-зле – пием, караме се и после се бием. Той на сутринта се извинява, носи ми цветя или закуска в леглото и ми купува скъпи подаръци. Казва, че не може да живее без мен и разказва на всички, че съм жената на живота му. Аз се сърдя, сърдя и ми минава. Пък и добри подаръци измъквам от него. Вече няколко години живеем така.
Той започна пак да свири в един ресторант. Не иска да ходя да го гледам, докато работи. Женската ми интуиция ми подсказва, че ходи с други жени, но аз си гледам биричката и не ме интересува. Миналата година щяхме уж да се женим. Даже рокля си купих. После обаче една нощ се сбихме пак и изоставихме плановете за женитба. Сега живеем ден за ден, но годините се навъртат и ми се иска едно дете да родя, да се почувствам и аз жена, но той се дърпа – нали си има вече дете, няма желание за друго. Аз напуснах работа и си седя все вкъщи. Обхванала ме е една апатия, не ти е работа. Биричката ми е утеха. Ако успея да събера сили някой ден – ще го напусна. Най-вече, ако спре да ми купува бири.
Автор: Сребрина
