Американка с докторска степен, която 17 години работи в отделение за интензивна терапия, разказва за резултатите от свое изследване, което е било посветено на опита на деца, преживели клинична смърт.
„Как мислите, на колко години трябва да е човек, за да може да преживее предсмъртен опит?“, задава въпрос докторът по философия Пени Сартъри. „Сигурно повечето от вас ще кажат, че той трябва да е достатъчно възрастен, за да може да изгради повествование или да опише усещанията си на разбираем език. Съществуват обаче доказателства, че деца на възраст шест месеца са видели ярки образи и са запазили спомена за тях в продължение на много години. Разбира се, никой не може да надникне в съзнанието на детето, но нека разгледаме случай, описан в медицинското списание „Critical Care Medicine”.
Докторът на науките, която работила 17 години в интензивно отделение за лечение, разказва за резултатите и невероятната история на шестмесечно момченце, което едва не умира от тежко заболяване, публикувана в това списание.
Лекарите, които продължили да поддържат контакти с родителите на детето, научили, че след три години то съобщило на роднините си шокираща новина – баба му скоро ще умре. Произнасяйки тази фраза, детето задало само един въпрос: „Като отиде да се срещне с Бог, и тя ли ще мине през същия тунел?“
По думите на Сартъри, други малки деца също са съобщавали за подобни преживявания.
„Ето например четиригодишния Том – син на британския военнослужещ на има Гари“, продължава разказа си Пени. „Момчето, което се оплаквало от силни болки в корема, постъпило в болница с диагноза остра стомашна непроходимост. То било на границата на смъртта, но оцеляло. Няколко месеца след изписването му Том се разхождал с баща си и го помолил да го заведе в „онзи“ парк. На въпроса на Гари за кой парк става дума, детето отговорило, че когато било в болницата, му се наложило да мине през един тунел. След това видяло парк с много деца и люлки, ограден с бяла ограда. Том се опитал да се покатери през оградата, но непознат човек го спрял, обяснил му, че „времето още не е дошло“ и го пратил обратно в болницата през тунела“.
Изследователите казват, че децата виждат същото като възрастните, преживели клинична смърт – тунел, ярка светлина, среща с починали роднини и заповед да се върнат към живот. Но най-често те си спомнят усещането за безгранично щастие, което им оказва толкова силно впечатление, че някои деца дори се опитват да се самоубият, за да се върнат към чувството за блаженство. За щастие, такива случаи са много редки.
Доктор Филис Мари Етуотър (Phyllis Marie Atwater) твърди, че децата често се връщат обратно, тъй като не искат да разстроят своите родители или защото се стремят „да направят нещо“ в този си живот.
В разговорите си с журналистите Сартъри си спомня резултатите от работата на д-р Мелвин Морс, работил в педиатрично отделение за интензивно лечение. През 80-те години той провежда интересно проучване – изследва поведението на 30 пораснали вече пациенти, които минали през клиничната смърт, и установил, че всички те били психически устойчиви, изпитвали съчувствие към другите, били добри ученици и нито един от тях не станал зависим от алкохола или наркотиците.
И още интересни факти – такива деца имали по-ниско кръвно налягане, показвали повишена чувствителност към светлината и звука и се смятали за духовни личности. Наистина, тяхното разбиране за духовност се отличавало от религията, в която били възпитани. Например, известни са случаи, когато църковни служители се оплаквали от детските въпроси, които сякаш подкопавали вярата и на които свещениците така и не успели да отговорят.
