Винаги съм се чудела как може човек да кръсти детето си Долорес, което означава болки. Не нещо радостно или красиво, ами болки… Всички, които познавам с това име, не си го харесват и се представят като Лоли, съкратено от Долорес. Работих за Лоли две години. Живееше в едно от най-странните, натрупани и разхвърляни жилища, в които съм стъпвала.
Трябваше да отивам в 6.45 часа сутрин, да чистя, да гладя, после да събудя детето, да го приготвя и да го заведа до училище. Апартаментът се намираше на централно място и от прозореца на хола се откриваше прекрасен изглед, но всички други стаи гледаха към задния двор – странно разположение.
Вътре всичко беше много старо и неподдържано и имаше вещи, разхвърляни из цялата къща – камари от вещи. До новото и скъпо пиано примерно имаше камари с вестници, до щиковете за голф на мъжа на Лоли – Хосе, беше сложена старата счупена тротинетка на детето. Най-ужасна беше банята – вана и плочки от 1950 година със зеещи пукнатини, които Лоли запълваше със силикон.
В банята също цареше неразбория – шампоани, тоалетна хартия, детски книжки и парфюми бяха натрупани в бидето, което не се ползваше. Чешмата капеше непрекъснато и имаше едно положение на крана, от което нямаше преместване ни напред, ни назад.
Тъй като отивах толкова рано в къщата, мъжът на Лоли и детето още спяха. Единствено тя беше будна и се затваряше в банята да се приготви за работа. Аз влизах на пръсти в хола и чистех там – само с метла. Пода не ми разрешаваха да мия – да не се повреди паркетът, който и без това си беше разбит. После отивах в антрето да гладя.
В спалнята спеше Хосе, в детската спеше детето, Лоли беше в банята (а, забравих да спомена, че в кухнята не ми се разрешаваше да влизам). Какво можех да правя…
После Лоли тръгваше на работа и, ако не беше се събудил мъжът й, чистех в банята. Беше ме ужасно гнус в тая баня. Ако триеш плочките, те падат и това означава, че на другия ден ми се чете конско, че трябва да пазя ценните плочки (ценни?) – такива вече не се намирали. Тук бях напълно съгласна – бяха с цвят на блато и не можех да си представя, че въобще някой можеше да ги харесва. Веднъж взех торби за боклук и напъхах вътре старите вестници, празните бутилки (защо са му на човек празни бутилки цял куп, не знам) и разни листенца и счупени играчки от детската.
На другия ден всичко беше извадено и върнато на старите им места. А Лоли много строго ми забрани да изхвърлям каквото и да е без нейно разрешение. Не можех да си обясня защо ме бяха наели, след като не ме оставяха да чистя. Това си беше жив Плюшкин. Хосе беше друг образ. Слаб, нисък, с голяма рошава коса, която винаги изглеждаше неизмита, при все че се къпеше всеки ден. Повече приличаше на хипи, но всъщност притежаваше доста голяма фирма и пътуваше по цял свят, за да отваря филиали.
Често се случваше сутрин по пижама и с полуотворени очи да седне пред пианото и да засвири темата от \“Усещане за жена\“ – тя му беше любима. Случваше се понякога да влезе в стаята на детето и да търси къде жена му е скрила чорапите. Когато Хосе се провинеше нещо, жена му не викаше и не се караше. Чисто и просто му криеше чорапите в стаята на детето. Понякога му криеше и слиповете – казваше, че той знае защо.
Намереше ли чорапи и слипове, Хосе намъкваше някой от омачканите си костюми (колкото и да гладех, дрехите бяха така натъпкани в счупения гардероб, че изглеждаха вечно сякаш са били дъвкани и изплюти) и излизаше за работа. Тогава идваше ред да събудя детето, да му занеса дрехите за училище в хола и, докато то се облича, аз да се втурна да оправям леглата в двете стаи. Обикновено имах не повече от 10 минути и хуквахме към училището. Стигахме все последни. И така – две години.
Хосе се застояваше все по-рядко вкъщи и все по-често търсеше скритите чорапи и слипове и неразборията беше все по-пълна. Аз тайно изхвърлях боклуци, но пак не личеше.
Един прекрасен ден Хосе ме извика на разговор. Беше решил, че достатъчно е търсил чорапи и е живял в мизерията. Развеждаше се – щял да се премести с детето в нова къща, а на мен ми предложи да се грижа за домакинството и детето. Приех с радост.
А Лоли остана в натрупания си апартамент. Чухме, че си взела котки.
На Хосе вече не му се налага да си търси чорапите…
Автор: Сребрина
