Липата
Във всички митове и легенди на славянските народи има само едно-единствено определение за липата, а то е свято растение.
Традиции
И до днес, ако минем през някое селце в Словения, ще видим на централния площад снагата на някоя липа. Това е традиция, останала от стари времена, да се засажда липа именно в центъра на селището, защото младежите в деня на свети Флорентин трябвало да се съберат около свещеното дърво, а после палели огньове и оттам всички тръгвали да обикалят селото.
Жителите на Херцеговина и до днес спазват обичая по време на сватба да се държат клонки от липа над главите на брачната двойка. Смятало се, че силата на дървото ще защити младото семейство от лоши помисли и препятствия.
Покрай църкви
В страните, където се говорят южнославянски диалекти, липови дървета се засаждали покрай пътя към църковните храмове. Под тежката сянка на липите и в близост до Бог хората организирали семейни и селски празници.
Дори и да се върнем назад към кръстоносните походи и там ще намерим интересни факти за значението на липата. Войската винаги планирала така дневните преходи, че вечер да стигне до място с липи и там да разположи лагера си.
Легенди
Твърди се, че сънят под липата е спокоен и сладък, затова я засаждали в близост до дома или на гробищата. Огънят от дърва от липа е наричан жив огън и олицетворявал мощта на живота.
Било забранено да се отсича здраво и силно дърво, както и да се чупят клони, защото така се осквернявала светостта на липата. Поляците вярвали, че който отсече липа, ще бъде застигнат бързо от смъртта или ще си отиде член на семейството. Ако отрежеш или счупиш клон, ще се разболее конят ти, а за да оздравее, трябва да върнеш обратно клонката на дървото, се казва в друга легенда.
Разказвали се страшни истории за липови дървета, от които изтичала кръв, след като били отрязани, а кръвоизливът спирал едва при залез слънце. При силни бури и проливни летни дъждове хората се криели само под липово дърво, защото то можело да отблъсне мълнията. Специално изработени кръстове пазели от душевни терзания и лутаници. Руснаците пък използвали липова пръчка, за да удрят с нея по главата вещицата и така да й попречат да извърши замисленото. С такава пръчка изгонвали и дявола, вселил се в тялото на човека.
Една друга славянска легенда разказва как от корена на дървото израсли три ствола. Някога до дървото била изнасилена и убита девойка. Именно от нейните колене израснала свещената липа, която по-късно пазела хората.
Сред най-известните легенди е тази за Богородица. От небето Богородица се спускала, когато искала да си почине, и сядала в клоните на липата. Затова по клоните на липата са закачвали икони или религиозни символи и така хората вярвали в чудодейната й сила.
Във фолклора на северните народи
Разказва се за мъж, който се опитал да отреже липа, но изведнъж дървото му заговорило с човешки глас. Тя го помолила за милост, а в замяна му обещала изпълнение на едно желание.
Мъжът извикал съпругата си и й разказал за молбата на дървото. Жената поискала богатство, а липата й отговорила че богатството й е мъжът до нея. Тогава съпругът се зарадвал и изрекъл своето желание: „Нека да стане така, че да имаме власт и от нас да се страхуват всички.“
Тогава липата ги превърнала в мечки, които да скитат самотни в гората.
Автор: Ана Дечева
