Помните ли онова момче Арни от филма „Защо тъгува Гилбърт Грейп“, което беше докоснато от синдрома за умствена недостатъчност и постоянно правеше бели за ужас на по-големия си брат? Още тогава, през 1993 г. се заговори, че младият талант Леонардо ди Каприо заслужава Оскар. Получи го много по-късно – през 2016 г. за ролята си на трапера Хю Глас във филма „Завръщането“. Далеч не всички критици смятат, че това е най-добрата му роля, но затова пък са сигурни, че Ди Каприо заслужава наградата на Киноакадемията.
„Завръщането“ е добър филм, но в Холивуд отдавна се говори, че Лео отдавна трябваше да вземе голямата награда. През последните 10 години няма нито един филм с негово участие, който да е бил скучен или сив, което не можем да кажем за такива актьори като Том Ханкс или Том Крус или Уил Смит“, пише журналистката Стейси Уилсън Хънт в седмичника New York Мagazine.
До този момент актьорът е бил номиниран за „Оскар“ за ролите си във филмите „Защо тъгува Гилбърт Грейп“, „Авиаторът“, „Кървав диамант“, „Вълкът от Уолстрийт“, но винаги е оставал на косъм от наградата. През 1998 г. Ди Каприо публично заяви, че няма да присъства на церемониите на Киноакадемията, която не го номинира за ролята му в „Титаник“.
Леонардо ди Каприо
Леонардо ди Каприо е роден на 11 ноември 1974 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Той е единствено дете на автора на комикси Джордж ди Каприо и на съдебната секретарка Ирмелин Индербиркен. Баща му има наполовина италиански и наполовина германски корени (от Неапол и Бавария), а майка му е родена през Първата световна война в западногерманския град Ор Еркеншвик в бомбоубежището на германеца Вилхелм Индербиркен и руската емигрантка Хелена Индербиркен (родена Елена Смирнова), която емигрира от Русия с родителите си. През 1955 г. Вилхелм и Хелена емигрират в САЩ.
„Лео е загадка, а загадките се харесват на хората. По някакъв начин му се удава да опази личния си живот, независимо от редица романи със супермодели. В последните години стана и активист, което се вижда всеки път, когато държи реч пред публика, добавя Стейси Хънт. Той го прави не само на думи. Лео е дал милиони долари за благотворителни организации, които защитават околната среда.“
Режисьорът Агнешка Холанд, която е снимала Ди Каприо във филма „Пълно затъмнение“ през 90-те, казва: „Бях убедена, че той не искаше да е просто кумир на младежта, въпреки му предстояха ролите в „Ромео и Жулиета“ и „Титаник“. Той беше мъжествен. Знам, че не му харесваше да бъде такъв по детски крехък, почти андрогин. Струва ми се, че след „Титаник“ той поиска да покаже на всички, че е сериозен актьор, способен да играе големи, значителни роли. Но и в „Пълно затъмнение“, и в „Титаник“ той е невероятно красив.
Леонардо има дарбата
Леонардо има дарбата да прави всичко леко, с хумор и ирония, макар че това не се вижда особено в „Завръщането“. Той винаги оставаше верен на своите корени и на семейството си. Уважава хората не защото са известни или богати, а заради личностните им качества. Не е сноб, добавя Холанд. Според нея Ди Каприо никога не е бил привърженик на класическия американски подход към актьорското изкуство – метод, основан на личните усещания и опита на актьора в създаването на вътрешния мир на персонажа. „Леонардо има свой подход, който е много загадъчен за тези, които гледат отстрани, даже за режисьора. Когато започне да работи камерата, пред нас не е Леонардо, а съвсем друг човек – персонажът, в когото той се е въплътил изцяло.“
Ето и какво казва самият Леонардо Ди Каприо в различни моменти от живота си:
За разлика от много актьори, моята съдба не беше определена от детството. Растях в покрайнините на Холивуд и мислех, че ще порасна луд.
Независимо, че съм се родил в Холивуд, до 13 години сериозно си мислех, че да си актьор е нещо близко до масонството; нещо, заложено в кръвта и което се предава по наследство. Въобще не ми идваше наум, че мога просто да наема агент и да отида на проби.
Не обичам училището – там те заставят да се съсредоточаваш върху нещо, което не искаш и да знаеш.
В училище не ми обръщаха много внимание. Поне дотогава, докато от скука започнах да се правя на безмозъчен идиот.
Първата целувка беше най-отвратителното усещане в живота ми. Момиченцето успя някак да излее в устата ми толкова слюнка, че когато това, слава богу, свърши, вървях и плюех вероятно през два квартала.
Аз не съм гей.
Мисля, че е трудно да ме нарекат упорит, но фактите говорят обратното. В годината, когато навърших 15, ходих на около 160 различни прослушвания и проби, но не получих нито една роля.
Винаги ми е харесвало отношението на майка ми към моя успех. Помня, че когато изведнъж станах известен, тя всяка сутрин идваше в стаята ми и казваше: „Ставай от леглото, прави гимнастика и престани да мързелуваш, малък сънен червей такъв!“
Радостта от славата преминава доста бързо и ти разбираш, че основната награда не е в това, че изведнъж те познава всеки по улицата, а в това, че твоите филми ще останат след смъртта ти.
Не мисля, че трябва да ненавиждаме папараците. Разбира се, това е нахлуване в личния живот. Но ако нещо наистина ме вбесява в холивудските звезди, то е че те с часове могат да говорят как ненавиждат папараците, а винаги се радват, когато изведнъж на снимки в жълтите списания се видят като красавци с пищна грива.
Подозирам, че е доста трудно да бъдеш самотен.
Харесват ми съвсем обикновени жени – онези, които всеки ден виждаме на улицата, студентки, сервитьорки, от този тип. Често се появявам на парти с някое момиче, с което не ме свързва нищо, освен обикновено приятелство. Струва ми се, че това е много проста мисъл, но не мога да я обясня на никого – ако отиваш с момиче на кино, това не означава, че непременно искаш да я чукаш.
Това, че понякога се появявам на партита с приятели от мъжки пол, въобще не означава, че съм гей или си мисля дали да не стана такъв.
Най-много от всичко на света ми се иска да стана безотговорен идиот, каквито са много от моите приятели. Но когато помисля за последиците от подобно поведение, разбирам, че едва ли мога да си го позволя.
Последното, което бих поискал – да се превърна в типичен мазен холивудски кучи син с пари. Раснах беден и бях истински щастлив именно тогава.
Дълго размишлявах дали ще ми се получи да изиграя Ромео. Но после видях Киану Рийвс във филма „Много шум за нищо“ и реших, че след като той е могъл да играе в шекспировски филм, няма за какво да се безпокоя.
Всеки път, когато ми предлагат роля, си спомням Ривър Финикс (американски актьор, който умира на 23 години от предозиране с наркотици).
Никога няма да карам когото и да е да се откаже от наркотиците. Ако ти няколко пъти поред казваш на човека „не“, ти само го подбутваш по-близо и по-близо.
Ако ме питат с кого бих искал да поговоря от тези, които вече не са на този свят, бих казал – с Орсън Уелс в момента, когато е правил „Гражданинът Кейн“. Но журналистите никога не задават такива въпроси.
Струва ми се, че основният проблем на Америка е, че се опитва да установи свой ред в страни, за които не знае абсолютно нищо.
Трудно е да ме изненадате. Най-поразителното нещо, което съм виждал, беше в Африка. Два млади лъва поглъщаха мъртва антилопа гну. После от храста се показаха малки лъвчета и по-възрастните отстъпиха, за да им направят място. И всички заедно се нахвърлиха на месото, като мравки, намерили изплют от някого карамелен бонбон.
Иска ми се да мисля, че документалният филм няма режисьор, защото неговият режисьор е Бог.
Най-изненадващо е, че за проблемите в Африка аз се замислих не след като гледах новини, а след песента на Кани Уест (американски певец на хип хоп).
След филма „Кървав диамант“ (филм от 2006 г. с участието на Ди Каприо, който разказва за диамантения бизнес на фона на войната в Сиера Леоне) започнах внимателно да се отнасям към диамантите. Не помня кога съм купувал за последен път. Най-вероятно съм купил за майка си, защото тя е единственият човек, на когото бих купил диамант. Но тогава, за съжаление, не ми дойде наум да разбера каква е историята на камъка.
Достатъчно дълго време съм бил в Африка и съм виждал с какви проблеми се сблъскват хората там. След това, когато се върнах у дома, разбрах, че не искам да слушам повече за нито един проблем, който тревожи хората от моя кръг.
Славата е като универсален пропуск – отиваш навсякъде, където поискаш.
Важно е да помним – всеки път, когато купуваме нещо, ние на 100 процента подкрепяме политиката на компанията, която е произвела тази вещ.
Струва ми се, най-големият днешен проблем е как да накараме хората да потребяват по-малко.
Старая се да се отнасям грижовно към околната среда. Имам слънчеви колектори на покрива. Имам хибриден автомобил, който изхвърля 75 на сто по-малко въглеводороди от обикновените коли. Такива коли купих на майка ми, на баща ми и новата му жена. Но знам, че това не е достатъчно.
Грижата за околната среда не винаги се свежда до това, че като отидете на гости у някого, започвате да обикаляте стаите, където няма никого и да изключвате лампите. Но може да започнете и от това.
Ако вярвах на всички простотии, които пишат по мой адрес, сигурно вече щях да съм на легло, а наоколо да кръжат притеснени психиатри. Най-невероятното, което говорят за мен, че съм бил педераст. Но аз не съм педераст.
Не искам да разказвам колко бях щастлив, че имах възможност да работя със Скорсезе. Каквото и да кажа по този повод, ще изглежда като тъпо журналистическо клише.
Харесва ми, когато хората казват: „Отлично, давай да го снимаме това“.
Не толкова отдавна кинематографът навърши 100 години. Но ако се замислим, за тези 100 години не е направена и една стотна от това, което е можело да се направи.
Не разбирам, защо толкова малко хора днес снимат кино. Нали сега всеки може да си купи цифрова камера и да си направи павилион за снимки в гаража.
Ако правиш филм само за да кажеш нещо на света, без да се опиташ едновременно и да го развличаш – това е губене на време.
Нямам никакви политически стремежи, и до смърт ме плашат хората, които имат такива.
Не толкова отдавна навърших 30, и разбрах, че в съвременния свят именно това е онази възраст, когато ти, от една страна, разбираш, че наистина си пораснал, а от друга – все още ти се правят глупости.
Нямам толкова много страхове – само акулите, пришълците и глобалното затопляне.
Не разбирам, защо всички толкова много искат да ме изкарат гей.
Винаги се стреми към истината.
