Лавандулата със своите малки синьовиолетови цветчета и опияняващ аромат е сред най-обичаните билки в света. Използването й в козметиката започва още в древни времена. В Египет умеели да извличат благовонни масла, които били достъпни само за богатите, билката е била част от рецептите, използвани за балсамиране. Легендите разказват, че Клеопатра е съблазнила Юлий Цезар и Марк Антоний именно с този невероятен и възбуждащ аромат. За родина на лавандулата се посочва районът на Средиземноморието, Канарските острови и Индия.
За пране и дезинфекции
Бащата на медицината Хипократ твърди, че лавандулата успокоява мозъка от натрупаните тежки преживявания през годините, изчиства черния дроб, унищожава лошите мисли.
Римляните добавяли от билката във водата във ваните си, използвали са я и при пране, дезинфекции и при големи заразни епидемии, като хвърляли от билката в огньовете. Преди хранене измивали ръцете си с вода, в която имало накисната лавандула.
Оттам идва и названието й – от латинския глагол lavare, което значи мия, измивам. По време на походите си римляните носели със себе си от билката.
Ароматът гони духове
През Средновековието лавандулата се смята за сакрално растение. Присъства задължително в церемонията по ръкополагането на свещениците. Вярва се, че ароматът й гони не само зли духове, но и самият дявол е безсилен пред силата на билката.
В манастирските градини се засявали големи площи с растението. Обикновените хора изплитали венчета и ги окачвали на входната врата, за да отпъдят лошото.
За първи път в Европа дестилирането на лавандула и извличането на ароматните вещества е документирано през ХII век.
Любим парфюм за дамите
По време на Ренесанса се правел специален парфюм, а основните съставки са розмарин, лавандула, портокал и лимон. В аптеките се появило и лекарство – „Оцетът на четиримата разбойници“, с което лекували простудни и заразни заболявания. През XVI век с развитието на университетското образование се плетели шапчици от изсушена лавандула, които се носели на главата с цел подобряване на мисленето и процеса на запаметяване.
По време на управлението на династията на Тюдорите в Англия билката влиза в кухнята на кралския двор и става любима подправка. Дивечово месо, пържени ястия и плодови салати се подправяли не само с розмарин, а и с лавандула.
Поставя началото на ароматерапията
В началото на миналия век лавандулата била забравена, защото тръгнал слухът, че мирисът й напомнял на стара мома. Паралелно с това обаче учени и лекари в Европа издигат тезата за необходимостта от развитието на ново направление, което наричат ароматерапия.
И тогава се случило нещо много любопитно. Рене Морис Гатефос , който е сред създателите на алтернативната медицина, през 1928 година при опити в лаборатория получава тежки изгаряния по лицето и ръцете. Той намазал изгореното с лавандулово масло и успял да се убеди в силата на билката като лекарствено средство. И така доказал теорията си за лечебното й действие. Хирургът Жан Валне използва етеричните масла като антисептици в лечението на рани през Втората световна война.
Помага при много болести
Всяка страна в зависимост от своите традиции и знания в областта на народната медицина има и свои области на приложение и използване на билката.
Във Франция гледат на лавандулата като на средство, което успокоява и тонизира нервната система. В Австралия използват листата й преди цъфтежа срещу възпаления.
При невралгични болести, възпаление на средното ухо, а в съчетание с лайка при хрипкав глас и бронхитни затрудения – в Полша.
Гермаците я използват масово за ароматизиране на водата във ваната, за приготвяне на кремове или за изплакване на косата с отвара от лавандула. Може да се добави лавандула в меда, да се приготвят вкусни сладкиши, а чаят успокоява нервите. Липса на апетит, приливи на кръв в главата, виене на свят, загуба на физическите сили, жълтеница, болки в ставите, паралич – това е само малка част от списъка със заболявания, за които се знае, че се повлияват положително от лавандулата.
