„Ами деца…, ще се посдърпат, ще се разсърдят, а след час-два ще им мине и пак ще играят заедно“ е най-честото обяснение за конфликти между децата ви, а то може да се чуе от майки и бащи. Повечето родители не обръщат внимание или не вземат на сериозно постоянните дрязги между по-голямото и по-малкото дете в семейството. Или размахват пръст и казват нещо в стила на „Слушай кака си, тя знае повече“, или „Ти си малък, батко ти решава“.
Канадско проучване, в което са участвали 40 семейства с деца на 2 и 4 години, показва, че децата се карат средно по 6 пъти в рамките само на един час. Резултатът е използван от шведския детски психолог Мартин Форстер, който предлага родителска стратегия за решаването на конфликтите между децата. Ето кои са въпросите, които родителят трябва да има предвид, за да се справи успешно с детските препирни.
Дневник и анализ на конфликта
Запишете си колко често се повтарят споровете между децата ви, за какво точно се карат. Помислете дали пререканията възникват на определено място в дома ви, по време на вечеря, през уикенда, на детската площадка, в училище. Как завършват споровете, има ли насилие и кой побеждава. Разговаряйте с всяко дете отделно и изслушайте внимателно неговата версия за случилото се. Добре е и да попитате дали имат някакво предложение, за да се избегнат бъдещи словесни двубои.
Да избегнем „клопката на хамелеона“
Понятието е въведено, за да разберем, че децата имитират нашето собствено поведение, могат да повторят с прецизност нашите думи, жестове и интонация. Техните реакции са това, което са наблюдавали в нашия начин на водене на разговор или спорове. Поговорете с децата, когато играят заедно. Нека гласът ви да е спокоен и да внушава доверие и уважение. Посъветвайте ги, ако се окажат в нов конфликт, да намерят решението за излизане от него заедно. Една от най-големите грешки, които родителите допускат, смята психологът, е, че възрастните правят забележка в разгара на самата препирня и повишават тон.
Няма значение кой започва спора
Винаги едно от децата твърди, че другото е започнало първо и дава аргументи в своя защита. И това е истина – все някой е започнал пръв конфликта. Като родител е важно да не обвиняваме или да защитаваме. Никак не е лесно да бъдем обективни и справедливи, изисква се търпение и вникване в ситуацията, но е напълно възможно.
Понякога се допуска грешка като с вината се натоварва само едното дете. Опитайте се да обясните на децата, че те сами трябва да предложат изход или решение. Ако обаче децата се сбият, трябва да се реагира бързо – спрете ги и ги разтървете. Нека жестовете ви да бъдат много решителни, но без да ги заплашвате или вдигате ръка.
Борба за повече любов
Една от причините за постоянните пререкания между децата ви е борбата за спечелване на повече място в сърцето ви. Всеки се нуждае от внимание и повечко време за обич и поведението и реакциите на децата не са по-различни от нашите. Разпределяйте свободното си време и внимание така, че и двете деца да ги получат поравно.
В никакъв случай не показвайте повече предпочитания или фаворизиране на едното дете за сметка на другото. Не подценявайте общите занимания като тренировки, излети, разходки, гледане на филми с цялото семейство. Така ще смекчите проявите на ревност и конкуренция между децата.
Създайте общи правила на поведение
Понякога се налага приемането на общи правила на поведение в семейството, уточняване на принципите на общуване и взаимно уважение. Обещанията се свеждат до това да не се караме без причина, да се изслушваме, да не се бием, да разговаряме какво чувстваме. Трябва да се обсъдят и последствията, ако някой наруши правилата, но това в никакъв случай не бива да са наказания и забрани. Ако конфликтите между децата ви са през целия ден – разделете деня на отрязъци от време. Така ще можете често да стимулирате децата и да ги възнаградите с похвала. Научете ги да разберат, че в живота си ще срещнат различни хора и че трябва да приемат различните гледни точки с разбиране. Позволете им да проявяват различията си чрез любими играчки, видове сладолед, различни сокове – нали така ще се изградят и като личности със свои предпочитания.
Занимания, изискващи сътрудничество и взаимопомощ
Когато обсъждате интересни занимания, нека те да носят игрови елемент, за който са нужни колективни решения. Краткотрайни разходки в гората, комбинирани с игри и постигане на консенсус при решаването на сложни ситуации, са сред предпочитаните в детската възраст.
Ако имате само един компютър вкъщи, а децата се карат кой и кога ще го ползва, измислете „система за запазено време“. Децата ще свикнат с реда и дисциплината, ще използват своето време ефективно и ще отстъпят мястото си, когато изтече времето.
И накрая – никога не използвайте сравнения и епитети, за да характеризирате действие или поведение. Изрази като „Престани – лош си!“ или „Колко си груб!” не са сред най-добрите педагогически средства. Заменете ги с „Така не се прави!“ и „Не постъпвай така!“.
Снимка: Ива Дечева
