Често като родители си позволяваме да оставим детето пред компютъра и да освободим по този начин време за себе си. Привлекателна идея, но нека първо видим ползите и вредите.
Помнете – за детето светът е цял специален свят, който лесно може да замени реалния.
Това се случва лесно и бързо, защото илюзорният свят е много по-ярък и динамичен от която и да е реалност. В него е възможно много:
Усещането, че управлява събитията и владее „реалността”. При компютърната игра детето се чувства като център на света, защото само влияе на това, което се случва. Колкото по-добре го прави, толкова по-голямо удоволствие изпитва. Малчуганът, който няма приятели на двора, няма други интересни занимания, просто няма как да се противопостави на това усещане.
За да получи подобни емоции на удовлетворение в реалния живот, той би трябвало дълго и упорито да се труди. И често да изпитва мъчително чувтсво на разочарование и безизходица. Когато се върне в реалността от виртуалния свят, той ще се почувства безпомощен пред истинските проблеми. И ще му се прииска отново да се върне в сладката илюзия за всемогъщество, на бързо и лесно постигане на целта.
Виртуалността има и друг плюс – там правилата са ясни, а допуснатите грешки лесно се поправят. Докато „на живо” има много неопределеност и тревога.
В резултат това фиктивно, илюзорно чувство на независимост поражда реална зависимост от компютъра.
Това са детските илюзии, които трябва да разберем, за да бъдем наясно как да се преборим с тях. Не се борим с някакво техническо устройство, а с целия привлекателен и интересен свят на детето. Ако то се е пристрастило към компютъра, трябва да влияем не върху следствието, а върху причината за зависимостта.
Усещането за пълна сигурност
Децата много по-лесно общуват в социалните мрежи, отколкото в реалността. Могат да пуснат най-добрите си снимки, не им пречат обичайните бариери при реално общуване – срамежливост, несигурност, неправилен говор. Всичко, при което детето изпитва напрежение, отпада и то се представя така, както иска да изглежда. Маоже да пише и да общува както му се харесва и знае, че нищо не следва от това.
Зад екрана не трябва да се ориентира в кой какъв е и да предугажда последствията от поведението си.
Като разстрелва противника на екрана, малчуганът се чувства напълно комфортно и сигурно. Няма жалост и състрадание, те са потиснати от усещането за могъщество и собствена значимост.
Компютърните игри въздействат най-силно върху емоционалната сфера на детето, въвеждайки в съзнанието му твърди стереотипи на поведение. По този начин социалните му ориентири могат напълно да се изгубят.
По природа децата имат остри възприятие, те много по-силно от възрастните усещат агресията и несправедливостта. Затова, ако детето не усеща подкрепа от родителите си в реалния свят, то с голяма вероятност може да избяга в безопасния компютърен свят.
Даже ние, възрастните, често се уморяваме от реалността и се чувстваме безпомощни. Най-често точно тогава сме недоволни от децата си, караме се за лоши оценки, без да се замисляме, че причината за недоволството не е само в тях.
Не бива да се учудваме на желанието на детето по-бързо да включи компютъра и да се окаже в своя илюзорен, но ярък и безпроблемен свят.
А той може да е вреден чисто физиологически – да доведе до влошаване на съня, на намален и рязко повишен апетит, до лоша концентрация на вниманието, да увреди зрението. Физиолозите казват, че тревогата, разсеяността и умората се появяват при детето на 14-ата минута от играта на компютъра.
Променя се и отношението към света. Например, като се удря в стена в играта или се обърне с автомобил, детето не изпитва болка (както би било на живо). Убивайки противника, не изпитва съчувствие. Да не говорим, че на следващото ниво убитият противник се появява отново, сякаш нищо не е било.
За да се защити или да победи противника, малчуганът само трябва да натисне едно копче. Натиска го и минава на друго ниво в играта или лесно започва отначало.
Но къде в живота има такива копчета?
Реакцията, която се създава в компютърната игра, е опасна в реалния живот. Детето лесно може да обърка реакциите, когато излезе на реалната улица.
Една майка, чийто мъж наскоро загинал, разказва за това как синът й възприел смъртта на баща си. Той реагирал спокойно, даже равнодушно. Привикнали всеки ден да гледат смърт на екрана, децата започват да се отнасят хладно към човешката смърт. Това няма общо с мъжественото понасяне на мъката, то е признак на емоционално „прегаряне”.
Предимствата
Разбира се, компютърът има добри и полезни страни, стига да се научим правилно да го ползваме. Съществуват много обучаващи компютърни програми, които могат да помогнат на детето и да улеснят адаптацията му в учебните занимания. С компютъра може да се играе например шах, който развива бързата реакция, паметта, интелекта и способността за концентрация. Има и познавателни стратегически игри, които карат детето да добави конкретни знания, за да напредва в играта.
Опитайте се да разберете какво точно липсва на вашето дете в действителността? Кое прави виртуалния мир по-привлекателен?
Едно е ясно – ако детето е в добри приятелски отношения с родителите и близките, ако има любимо занимание и реални приятели, ако често излизате сред природата, ако има домашен любимец, то много по-малко ще се стреми да прекара всичкото си време пред компютърния екран.
А във всички тези неща можем да помогнем ние, родителите. Намирайте време за общуване, за спорт и за пътуване. Покажете на децата си реалния свят в цялата му красота и разнообразие и го откривайте заедно!
