Коледа по каталог

Коледа по каталогКеф ти Коледа на Бахамите, кеф ти – на Айфеловата кула. Ако искаш – вълшебна, ако искаш –топла, магична, бяла и купища още захаросани щамповани, изпразнени от съдържание рекламни слогани. Ехо, хора, това вашата Коледа ли е? Сигурни ли сте? Та Коледа беше една топла магия, която чаках с нескрито вълнение и трепет. Беше…суровачка с пуканки и питка, беше скромна постна гозба и сладки приказки около елховите клонки, които чинно украсявахме с най-скъпите хора у дома. Беше запалена свещ до иконата и заделен комат от питката за Богородица. Беше разказ за стари времена и песни. Не помня да е имало подаръци. Не помня усещането за излишна суета, целофан и пудра.

Рядко излизам от кожата си, за да пропиша със скоростта на 100 диви подгонени бизони в минута. Щем не щем, клетият празник влезе в рекламната стратегия на производители и големи търговски вериги. Питам се обаче доколко можем да позволим да ни вкарат в този цирк ако самите ние не искаме това? Наскоро приятелка сподели, че най-кошмарното и време от годината дошло. В чудо се виждаше как да угоди на малката си дъщеричка, която се върнала от детската градина с каталог и настоявала дядо Коледа да изпълни едновременно и двете и желания – куче в чанта за 80 лв. и кукла, която плаче и пишка – за 90 лв. Преди да се опуля глупаво, изчаках реакцията и. Почаках мамата да приключи изповедта си със спокойствие и разум. Но не би. Предколедната истерия беше завладяла клетата женица и тя просто не съзнаваше в какъв крив капан се е поставила сама. Скоро забравих за случая. До следващата седмица, по време на разходка в един от моловете на морската столица.

Уточнявам, че разходката не включва пазаруване, питане, пипане на дрипки и зяпане по витрините. Включваше си разхождане и гушкане на дете, помайване пред топките на коледните елхи и гирлянди. Наблизо, пременен като дядо Коледа момък заработваше някой лев с колежка фотограф. До него се приближиха няколко невръстни 5-6 годишни момиченца с каталози в ръце. Кудкудякаха превъзбудено и питаха „добрия старец” дали ще им донесе тази и онази, и по-онази играчка. Дядо им Коледа очевидно се съгласи, защото, видите ли, с „чужда пита помен” лесно се прави. Да му мислят родителите. Децата се отдалечиха, видимо доволни от обещанията за скъпи дранкулки. Защото явно бяха свикнали с обещанията, че Коледа = подаръци. Да си нервничат и пилеят парите мамите и татковците. И децата, нека уточним, не носят грам вина за комерсиализирането на празника.

Аз лично се уверих колко вманиачени хора се блъскаха в голям детски магазин по време на т. наречения му „черен петък” и пазаруваха като луди. Чух оплакванията и коментарите им за „ужасния празник”, който им изпразва джобовете. Баби и дядовци вадеха списък и бележки, на които пишеше: „вълшебно пони, което вдига температура”, пластмасова фабрика за татуировки, кукла вампир… Куклите-убийци са Монстър Хай, но имат всякакви имена – Дракулаура, Франки Щайн, Спектра Вондъргайст, Венера МакФлайтрап и др. Слава Богу, повечето хлапета и представа нямат с какво всъщност се хранят техните играчки, защото ако знаеха, това най-малкото би ги втрещило.

Как да го кажа така, че да не се подразни нито една мама? Празникът си е ваш. Децата – също. Каквато си направите атмосферата, в такава ще се потопите. Но…Коледа не е истерия по подаръците. Никой не казва, че ще мине без подарък. Но кому е нужно да изнасилвате семейния бюджет, за да угодите на децата си? Те са живи човешки същества и в общуването с вас, те се превръщат в Хора, в личности. Ако наблегнем на традициите, на подготовката на този прекрасен ранно-зимен празник, в малките им главици ще остане много повече топлота и магия, която ще носят със себе си до края. Ако им обясним, че най-ценното не се измерва в пари, те ще разберат. Ако заедно, цялото семейство направим канелени сладки, ръчна украса за елхата и новогодишната сурвакница, ще свършим много повече за пренасянето на коледната магия през годините и поколенията. Така мисля. И чувствам.
снимка: Ели Маринова