Много хора се питат: „В кой точно момент от живота ставам стар?” Може да ви изглежда странно, но няма точен и еднакъв за всички отговор на този въпрос. Учените предпочитат да посочат физиологичните причини за настъпването на старостта, тъй като в повечето случаи психологичните изменения са свързани точно с физическото здраве. Като основна причина най-често се приема климаксът.
Продължителността на климакса може да се колебае в рамките на 1 до 10 години, а пикът средно попада във възрастта 50-55 години. Продължават споровете дали климакс има и при мъжете или той е само при жените. Но ако хормоналните промени може би са женски проблем, но психологическите изменения засягат и двата пола. Тези изменения минават през редица етапи:
Предклимактериум
При някои хора дълго преди възникването на климакса се появяват първите нарушения в работата на организма – влошава се работата на сърдечно-съдовата система, намалява отделянето на хормони, при жените може да се появи главоболие, задух или топли вълни. В психическото състояние също се появяват първите тревожни „звънчета” – плачливост и лесна обидчивост. При мъжете може да се появи меланхолия и депресия.
Климактериум
Времевите граници на климактериума са много размити – от 45 до 55 години. За някои жени това е истински кошмар. Промените в емоционалната сфера се проявяват даже при тези, които са активни, целеустремени, издържливи и уверени в себе си. Изведнъж тези жени могат да станат нерешителни, тревожни и объркани в перспективите си за бъдещето. Много е важно жената да разбере, че душевното й състояние в огромна степен е отзвук от грандиозната промяна, която протича в организма й. Може да изчезне интересът дори към неща, които по-рано са я вдъхновявали. Важното е да се помни, че рано или късно тази свръх емоционалност и нервничене ще отзвучат, а общото състояние ще се стабилизира.
При мъжете тези преживявания обикновено са свързани с кризата на средната възраст. Те се обръщат назад и гледат живота си. Ако впечатлението е далеч от добро, те се опитват да променят нещо. Това може да се прояви в най-странни промени в поведението – подозрителност, женитба с 20-годишна мацка или покупка на кабриолет. Понякога тези постъпки внасят успокоение в мъжката душа, а понякога просто усилват неудовлетвореността от живота.
Финал
Жената се успокоява. В душата й се възцарява стабилност, позитивно отношение към самата себе си и хармония. За мъжете всичко може да завърши също толкова добре, но са възможни и доста по-негативни варианти. Например, старческа нервност или обратното – загрубяване, при което мъжът става тромав и бавен.
Гореописаните изменения, които се случват при старостта, са много тясно свързани с климактериума. Но не е задължително границите на старостта да се свързват само с физиологичните промени. Старостта като психологически проблем зависи от общоприетите норми в обществото, в основата на които е възрастта и начина на живот на възрастния човек. Ето някои най-общи граници за възрастните.
Предстарост
Може да настъпи в периода от 55 до 65 години. Повишава се чувствителността към промените, които в този период от живота се приемат много по-тежко, психиката вече не е толкова гъвкава като по-рано. Обикновено в този период хората излизат в пенсия, тоест така или иначе има реални промени. Това може да бъде съпроводено с депресия, а може и да е радостно събитие – например, човек най-после може да се захване с любимата икебана или да ходи за риба. Увеличава се потребността от роднински контакти. Могат да се отбележат изблици на егоцентризъм, заради които възникват конфликти.
Старост
Тази фаза започва при всеки различно, но средно е някъде от 65-годишна възраст. Начинът на живот може кардинално да се различава от предишния период, тъй като, като правило, видимо започват да се проявяват промените в организма, което води до нужда от специални условия – диета, дневен режим, занимания и др. Расте зависимостта от околните, затова възрастните хора се нуждаят от подкрепа от страна на роднините си и от тяхната помощ.
Немощ
Не настъпва при всички и е свързана най-вече със сериозни заболявания. Например, когато човек не може да ходи или да се грижи сам за себе си. Той може да има нужда от специални лекарства или апарати, които поддържат някакви жизнени функции. Проявата на това състояние е индивидуално при всеки. Затова сега много хора се занимават с профилактика на немощта – водят здравословен начин на живот и спортуват.
Очевидно е, че границите на старостта са много размити. Някои жени се чувстват старици на 50, за други и 70 години не са проблем да водят активен и интересен живот. „Третата възраст” не е тема за отчаяние – много пенсионери по света пътуват, ходят на концерти или се занимават с хобито си. Даже когато настъпи „четвъртата възраст” – период не толкова активен, но също благополучен, те се отдават на спокойна и мъдра старост. Въпросът е да разберем как да постигнем това спокойствие и да направим, каквото е възможно по силите ни за това.
