Значението на думата сноб от време навреме се запълва с различен семантичен смисъл и хората го приемат по различен начин. Днес много хора са убедени, че да си сноб е по-скоро нещо добро – нали този човек по принцип се характеризира с изискан вкус и особена изтънченост, които го отличават от околните.
За да разберем доколко е правилно подобно убеждение, нека се обърнем към първоизточника. Думата сноб произлиза от съкратения латински израз „sine nobilitas”, тоест – „без благородство”. В края на XVIII в. съкратеното обозначение „s. nob.” в корабния списък на пътниците са поставяли срещу фамилиите на хората с обикновен произход, за да се знае кой е достоен да получи покана да обядва с капитана, а кой не. По същия начин постъпвали в английските аристократични домове, когато съставяли списъка с гостите. Така слугата винаги бил наясно чие пристигане трябва да обяви без титла.
В онези времена думата сноб по-скоро е била с унизителен оттенък. А ето какво казва Уилям Текери в своята «Книга за снобите, написана от един от тях”: „Никой от нас не може да бъде сигурен, че не е сноб. Самата тази убеденост подсказва надменност, а ако си надменен – значи си сноб”.
В наши дни тази тема подема друг англичанин и познавач на добрите маниери – Джон Морган, в своето „Ново ръководство за правилата на етикета”: „Стараейки се да минат за свои сред тези, към чието общество се стремят, снобите задължително правят една от следните две съдбовни грешки – те или прекалено угодничат, или се държат прекалено нахално. И едното, и другото, без съмнение, издава сноба.”
Така че дали е особен израз на почит да ви нарекат сноб – решете сами.
