През 80-те години на 20 век се разпада една артистична двойка – сръбската художничка Марина Абрамович, и Уве Лайсипен, роден в Германия и известен под псевдонима Улай. Те са екзотични, разтърсващи, странни – 12 години живеят заедно в микробус и предизвикват със снимките и поведението си „моралното” общество.
Като при всички творци, раздялата им също е нестандартна и драматична. Те застават в двата края на Великата китайска стена и тръгват един срещу друг – в началото, с идеята да се оженят при срещата си. Но тя става толкова късно и след толкова много перипетии – 8 години след възникването на идеята, че когато се срещат, те се прегръщат за последно и пътищата им се разделят – всеки изчезва от живота на другия…
Но животът измисля сюжети, каквито не може да роди въображението на никой драматург. През 2010 г. Марина провежда в Ню Йорк арт-пърформанс под наслов „Очите се огледало на душата“. Идеята на Марина е, седейки край една маса, да погледне в очите и да помълчи една минута с всеки човек, който седне срещу нея.
За цялото време на представлението (повече от 716 часа) художничката се вглежда в очите на 1500 посетители. В един миг пред нея сяда човекът, когото тя не е виждала повече от 30 години…
