Има ли разлика между любовта и зависимостта? Учените неведнъж са търсили отговор на този въпрос. Не за друго, а защото зависимостта е доста опасна. Може да ви се е случвало и на вас. Вие прекарвате целия ден с любимия мъж и се чувствате на седмото небе. На следващия ден обаче той не отговаря на вашите позвънявания и есемеси и вас ви обхващат тревога, яд, отчаяние. Какво е това? Любов или зависимост? Всеки може да провери, а метода за това предлага семейният терапевт Дарлен Лансър.
Развитието на емоционална зависимост напомня на изпадането в черна дупка: струва ви се, че всичко е наред, че вашият живот е като преди, но вие не забелязвате момента, в който всичко се променя. Животът ви се изпълва с тревога, раздразнение, болезнени фантазии.
Вашият свят се изкривява, а в неговия център се оказват интересите на възлюбения. Ако партньорът ви е склонен към манипулации и психологически и енергиен вампиризъм, подобни отношения могат да се превърнат в катастрофа. Затова е добре да се замислите и да си дадете отговор на няколко въпроса, за да има време да реагирате и да промените нещата. Докато не е късно.
Вие чувствате, че не можете да живеете без него
Зависимостта е потребност от някого, който, както на нас ни се струва, е в състояние да запълни вакуума в живота ни. Когато почувствате, че сте сама и можете да разчитате само на себе си, някой идва и ви протяга спасителния пояс – някой, който може да ви изслуша, да ви помогне, някой, на когото вие можете напълно да се доверите. Но любовта не е нужда. Здравото взаимно чувство е възможно само между самодостатъчните хора.
Човек, склонен към зависимост, няма ясна идентификация и личностни граници: „Аз – това съм аз”. Вместо това той си мисли: „Аз не зная кой съм”. Неговата личност е впримчена в личността на този, с когото той общува. В резултат на това такъв човек става обсебен от обекта, както му се струва, на безмерната си любов.
Неговото поведение се подхранва от илюзията: „Колкото по-близо съм до теб, толкова по-ясна е моята идентичност”. Здраво привързал своето „Аз” към личността на другия, зависимият човек губи свободата на волята си и способността си да съществува отделно.
Вие искате от него всичко и едновременно
На нас ни струва, че обектът на нашия интерес е длъжен да въплъщава в себе си всичко, което ние очакваме от него. Ние му възлагаме да поеме върху себе си целия товар на нашите представи за идеал.
Това може да са взаимноизключващи се изисквания: примерно, за нас е важно някой да ни разбира от половин дума и да уважава нашите желания, но при това да може да взема вместо нас всички важни решения. Рано или късно такава постановка ще доведе до разочарование и желание да се коригира действителността.
Във всички здрави отношения винаги има период на идеализация. Но когато той отмине, любовта остава (ако е наистина любов). В зависимост от това как се развиват отношенията, доверието между партньорите расте, те стават по-близки. Вместо да се опитваме да преправим партньора, ако той в нещо не удовлетворява нашите представи за него, ние го приемаме.
Здравите и зависимите отношения се развиват в различни направления. В зависимите отношения ние вярваме, че главната работа ще свършат магията, химията. В здравите ние постоянно работим, учим се, опознаваме партньора. И нашата любов расте, преодолявайки изпитанията.
Вие искате той да принадлежи само на вас
Зависимите отношения често са проникнати от ревност. Тя възниква от неувереност и понякога достига размери на класическа параноя. Зависимият човек старателно изучава страницата на любимия в социалната мрежа, анализира всяка негова дума или лайкване, може да организира дори тайно наблюдение – къде ходи и с кого се среща. И това дори да става в случаи, в които другият човек въобще не подозира и не смята отношенията между двамата за сериозни.
Истинската близост предполага спокойствие и доверие. Естествено, дори добрите отношения не са освободени от съмнения. Но доверяващият се човек първо вярва, след това подозира. Той спокойно приема факта, че неговият партньор контактува с множество хора, сред които има и доста привлекателни личности. Ако вие изпитвате нужда от постоянен контрол над възлюбения, това е признак, че сте попаднала в зависимост и се боите да не се разочаровате.
Струва ви се, че между вас има тайнствена връзка
Околните може да смятат, че между вас няма нищо общо, че вашите отношения са поредица от непрестанни кавги и обиди. Но вие отказвате да повярвате на това: струва ви се, че именно той ви разбира както никой друг. Това е работа на нашето подсъзнание. То ни подтиква към срещи с онези, в които ние виждаме отражението на нашите подсъзнателни представи за себе си.
Ако вие се намирате в стрес и се чувствате уязвима, ако подсъзнателно чувствате, че ви е необходима помощ, вие ще привлечете към себе си тези хора, които изпитват същото. Вие няма да осъзнавате опасността, защото ситуацията ще ви се струва позната. Но това усещане е лъжливо: подобни отношения само ще подхранват вашата уязвимост и ще усилват невротичните ви черти.
