Древните китайци, както римляните и гърците са вярвали в смелостта и мъдростта на лъва. Лъвът – царят на животните, на всички изображения представян като защитник и опекун, с горд и заплашителен вид. Всъщност няма нужда да отиваме толкова далеч – достатъчно е да прочетем някоя от българските народни приказки…
Но сега ще ви разкажем за един специален танц – танцът на лъва, който е един от първите, включени в списъка с нематериално културно наследство на ЮНЕСКО и едно от празничните събития, които предшестват посрещането на китайската Нова година.
В будизма лъвът също има символично значение, което е било още един повод за китайските императори да се любуват на красивия звяр. Попитайте който и да е зоолог и той вероятно ще ви каже, че в Китай няма лъвове. Питайте което и да е момче в Китай, и очите ми ще грейнат уверено, когато ви отговори, че е виждало лъвове, танцуващи по улицата.
Танцът на лъва е традиция в китайската култура
Танцът представлява фигура на лъв, който се управлява от двама души, скрити във фигурата. Базовите движения могат да бъдат открити в повечето книги за китайски бойни изкуства.
На север танцът на лъва като правило има по-изразени акробатични елементи, тъй като танцьорите смятат, че така изобразяват свирепия нрав и ловкост на могъщия цар на животните. Северният лъв е с окраска от червено, оранжево и жълто (кралските цветове), но лъвицата в представленията е с пухкаво зелено туловище и голяма рошава глава в златно.
В Южен Китай лъвът има символичната роля на страж, който пази от злите духове. Цветовете на неговата окраска нямат голямо значение и обикновено са по желание на участниците. Южният лъв е по-малък, с непропорционално големи очи, с рог на главата и с огледало на челото, което отразява светлината при всяко движение на фигурата.
История на хиляди години
Китайският танц на лъва идва от кунг фу – танцовата форма на борба за територии между земеделците и воините. За първи път се споменава в годините на династиите Цин и Хан. По-късно се развиват и добавят фолклорни и танцови стъпки, както и прийоми от бойните изкуства, които дават съвременното начало на танца.
По време на династията Тан (6-9 век от н.е.) лъвският танц идва от Япония през Корея, където е бил старателно съхранен. Танцът се използвал в японските ритуали и обреди, които от своя страна повлияли на японските народни и класически танци и даже на японския театър Кабуки.
Тези две източноазиатски страни изпращат традицията на лъвския танц в Тибет, в Окинава и в цяла Югоизточна Азия, а китайските емигранти го правят световно известен.
Културно звено в историята на Китай
Днес танцът на Лъва традиционно се изпълнява при празнуването на Новата година, но и при по-обикновени поводи – сватба, откриване на ресторант или хотел, защото се смята, че лъвът носи късмет, щастие, процъфтяване и пази от зли духове. Лъвът е символ на сила, мъжество и мъдрост. Животното се изобразява с две лица от драперия като лъжлива лъвска кожа.
Първият от танцьорите държи главата, вторият се накланя напред и държи партньора си за колана. Когато лъвът излиза на сцената, млади момчета или момичета го предизвикват с украсена топка – примамка. Лъвът скача и се опитва да хване топката в огромните си челюсти, имитира различни движения, характерни за истинската дива котка.
Стилове
Танцът на Лъва се представя в два стила – на благодатта и на силата. Първият е изпълнен с хумор и с духа на радост, лъвът мига, върти глава и се драска сам. Вторият изобразява силата и бойния дух на царя на животните. Танцът е важен културен момент в дългата китайска история, но и гордост за китайците, които ценят културното си наследство и историята на своята цивилизация.
В началото китайските танци, както и други форми на първобитното изкуство, са били ритуален акт, който се извършвал за добра реколта или успешен лов. Макар да няма съответни писмени исторически източници, археолозите намериха глинени плочки в Китай, датирани от 4-ото хилядолетие преди н.е. (около 6000 години). Върху тях са изобразени танцьори, размахали копия и други видове оръжия за лов от древността.
Това е директен паралел между ранните китайски ловни танци и картините на кроманьонците по стените на пещерата Ласко в Югоизточна Франция, които изобразяват животни, подгонени от ловци, които може би след успешен лов изпълнявали ритуалния си танц. Древните хора вярвали, че с ритуалния танц ловецът получава закрила от висшите сили и придобива власт над дивеча и хищниците.
Снимки: БГНЕС
