На 16 февруари настъпи китайската Нова година. Кристин Кайол, философ и писател, живяла 10 години в Китай, формулира 7 правила, които забавят безумния бяг на времето, помагат ни да престанем да се суетим и да се научим да действаме съразмерно.
Отивайте на среща по-рано
«В Китай да се появиш 10 минути по-рано, означава да проявиш уважение към другата страна, показва, че вие имате време за тази друга страна – обяснява Кристин Кайол. – Този вежлив жест помага и на теб. Можеш да отдъхнеш, да се подготвиш за разговора, мислено да повториш важните моменти…”
Това е далеч по-добре, отколкото да пристигнете на срещата тичайки и в движение сваляйки палтото си. Естествено в западната култура е прието да бъдат уважавани вечно заетите хора, без секунда свободно време. Постоянното бързане е станало за нас илюзия за пълноценен живот. Но китайската мъдрост смята свободното време за преимущество, а не за слабост.
«В Китай разполагащият с власт човек чака, демонстрирайки, че умело се разпорежда със своето време и може да си позволи за никъде да не бърза», уточнява Кайол.
Затова старайте се да отивате на среща 5 – 10 минути по-рано (особено ако срещата е важна), без да се опасявате, че ще направите впечатление на другия човек като пасивна и празна личност. Ще забележите, че такава постановка ще ви помага да водите по-успешно разговорите и преговорите.
Поддържайте връзка с природата
«В парковете на Пекин винаги е пълно с народ: занимават се с гимнастика и медитация, пускат хвърчила или просто се разхождат”, казва Кайол. В суетата на всекидневния живот е много важно да се намира пауза за общуване с природата: поседете няколко минути на пейка в парка, щракнете с фотоапарата или телефона някоя красива вещ, полюбувайте се на облаците. Разберете, че в живота има чудесни неща, съществуващи независимо от нашите крайни срокове и вечен цайтнот.
Правете гимнастика сутрин и вечер
«Много китайци изпълняват няколко упражнения веднага след събуждане и преди лягане”, отбелязва Кристин Кайол. Сутрин това могат да бъдат някои популярни упражнения от йога. Вечер – отпускаща гимнастика или 20-минутна разходка след вечеря. Такава активност ви помага да се чувствате уравновесени.
Не зацикляйте върху достигането на целта
Хората в Западния свят са прекалено улисани за изгодата, която биха имали, ако нещо се случи. Свикнали са да правят всичко заради някаква цел. Например с йога или таебо повечето се занимават или за да отслабнат, или да свалят стреса, или да прочистят мисленето си. Надяват се да се освободят от напрежението, при това продължавайки да се съревновават със себе си. Първо, важно е да се избавим от самата идея за непременно достигане на целта. Когато китайците се занимават с таебо, примерно, те знаят, че това е полезно за здравето, но не мислят за това постоянно. Те са съсредоточени върху движенията. Затова, когато стъпите на пътеката за бягане, не изчислявайте изгорените калории, а се наслаждавайте на самя процес.
Импровизирайте без стрес
Китайците не драматизират неочакваните неща. Те бързо се приспособяват към всяка ситуация, доверявайки се на колективния разум.
«Веднъж бях поканила за вечеря двама човека. Отваряйки вратата, висях шестима – разказва Кристин Кайол. – Можех да изпадна в паника, задето имам малко храна. Аз обаче се постарах да реагирам по китайски. Заедно приготвихме няколко допълнителни блюда от това, което имах в хладилника, и прекарахме чудесна вечер». Така че възприемайте неочакваните неща като успех, а не като заплаха.
Оставяйте свободно време в разписанието си
«Китайците не се стремят да запълнят с работа всяка секунда. Повечето от тях умишлено оставят незает поне половин час в средата на деня», отбелязва Кайол. Защо е това? Някаква полезна работа все ще се намери. А ако не, може просто да се отпуснеш и да помедитираш, да останеш няколко минути насаме с мислите си. Този прийом ти позволява да се усещаш собственик на своето време.
Планирайте ориентировъчно
«Искате да се надсмеете над някой китаец? Насрочете му среща в 10 сутринта след три месеца», казва Кристин Кайол. Китайската мъдрост учи да съхраняваме гъвкавостта в разписанието си. Никой не прави ясни и точни планове месеци напред. Ние сме свикнали да се отнасяме към времето с безпокойство. Обикновено фиксираме всичко от по-рано, поставяме срокове, вписваме в работен график. Разбира се, понякога това е необходимо. Но не трябва да стигаме до стреса. Срокът посочва някакъв ориентир, към който можем да се стремим, но който не е длъжен постоянно да ни държи напрегнати и да ни нервира.
