Какво се случва с организма ни, когато спрем да ядем месо

Какво се случва с организма ни, когато спрем да ядем месо

Ако си мислите, че страстта към вегетарианството отдавна е улегнала, а самият въпрос вече не е актуален, много бъркате: въпросите в наше време вредно или полезно е месото са повече, отколкото преди десетина години. Науката не дава еднозначен отговор нужно ли е да се отказваме напълно от месото. По темата какво се случва с организма ни, ако напълно изключим от порциона си животинските протеини, разсъждава пред Elle.ru руският лекар диетолог Алена Секинаева.

Вегетарианството, казва тя, е система на хранене, основана на пълен или частичен отказ от месо. Популярността на вегетарианството е доста висока вече доста години поред: почти във всички ресторанти покрай основното меню съществува цял набор от вегетариански блюда. Тук е мястото да кажем, че еднозначни данни за това дали вегетарианството се явява вредно или полезно няма. Провеждането на качествени изследвания е затруднено от множество фактори, влиянието на които трябва да се изключи, преди да се даде еднозначен отговор. Въпреки това, когато стане дума за плюсовете на вегетарианството, винаги се изтъква следното:

– Ако месото напълно бъде заменено от плодове и зеленчуци, то е възможно не само да се намали подкожната мазнина, но и да бъдат изведени токсините и шлаката от организма. За нормализацията на обменните процеси в организма няма нищо по-добро от това. Впрочем един 5-дневен курс по отказ от месо е достатъчен, за да може детоксът да бъде успешно задействан. За разлика от животинската храна растителната не предизвиква автоинтоксикация, не трови организма с продукти на разпада в процеса на храносмилане.

– Както показват редица изследвания, привържениците на вегетарианството страдат по-малко от хипертония, захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания.
– Растителните продукти не способстват за развитието на атеросклероза, тъй като не притежават атерогенни свойства.

Изхождайки от гореизложеното, отказът от месо асоциира със снижаване на риска от наднормено тегло и затлъстяване, от исхемична болест на сърцето, от захарен диабет от втори тип.

Медалът обаче има и обратна страна. Общопризнатите недостатъци на вегетарианското хранене са дефицитът на аминокиселини, желязо, цинк, калций, витамини D и В12, полинаситените Омега-3 мастни киселини, хранителните фибри. Освен това растителният белтък има малък аминокиселинен състав и по-лошо се усвоява от организма. Сериозният недостиг на белтък с времето може да окаже влияние върху работата на имунната и репродуктивната система.

В продуктите от животински произход се намира т.нар. хем-желязо, което се усвоява по-добре, отколкото от продуктите от растителен произход (15 – 35% срещу 2 – 20%). При това поглъщателната способност зависи от съпътстващи фактори: например танинът, съдържащ се в чая и кафето, влошава поглъщаемостта на желязото, както я влошава и фитиновата киселина, която се съдържа в бобовите растения, ядките, семената и зърнените храни. Освен това соевият белтък може да създаде неразтворимо съединение с желязото.

Следва да се знае, че млякото и яйцата не се явяват достатъчен източник на желязо, затова лактовегетарианците също са подложени на желязодефицит, както и вегетарианците и веганите.

Как да се реши проблемът: трябва да следите за достатъчно потребление на аскорбинова киселина, която възпрепятства образуването на неразтворими съединения на желязото и подобрява усвояемостта 3 – 4 пъти. Продуктите, богати на аскорбинова киселина, трябва да се приемат едновременно с продукти, съдържащи желязо.

Растителната храна е богата на Омега-6 мастни киселини, но е бедна на Омега-3. Омега-3 киселини, които включват ейкозапентаенова киселина и докозахексаенова киселина, имат важно значение за сърдечно-съдовата система, очите и развитието на мозъка. Ако човек употребява в храната си риба, яйца или голямо количество водорасли, проблем с дефицит на Омега-3 мастни киселини не може да възникне.

Как се решава проблемът: ако порционът ви не включва морски продукти и яйца, следва да се обърне внимание на това диетата ви да съдържа достатъчно количество източници на Алфа-линоленова киселина в храни като ленено семе, гръцки орех, ядки, соя. Възможно е използването на обогатени със съответстващите добавки соево мляко или готови закуски.

Какви белтъци са задължителни в порциона на вегетарианеца? Главната разлика между белтъците от растителен и животински произход е съдържанието на аминокиселини. В продуктите от животински произход се съдържат всички незаменими аминокиселини, а в продуктите от растителен произход не достигат винаги една или няколко аминокиселини. В този случай трябва да се добавят в менюто млечни продукти, соя, да се използват храни, обогатени с нужните аминокиселини.

И още. Цинкът например се съдържа както в продуктите от животински (стриди, черен дроб, птиче месо и млечни продукти), така и от растителен произход (бобови, ядки, соеви продукти). Фитиновата киселина обаче, която се съдържа в бобовите растения, ядките, семената, зърнените култури, снижава биодостъпността на цинка.

Проблемът с недостига на калция у вегетарианците е обусловен от употребата на продукти, богати на вещества, снижаващи усвояването на калция (оксалати и фитинова киселина), и растителни протеини, способстващи повишеното ниво на калций в урината. Този проблем е ясно изразен у веганите. От казаното не следва, че вегетарианците задължително страдат от дефицит на калций, но ако даденият проблем се установи, следва да се обърне внимание на особеностите на храненето.

Продукти, богати на калций и с ниско съдържание на оксалати и фитинова киселина, са зелето, листата от горчицата, ряпата, броколите, сушените смокини. Но дори тези продукти трудно биха запълнили потребността на организма от калций: за целта те трябва да се ядат в огромно количество. Препоръчително е калцият да се набавя допълнително чрез специални добавки.
Отчитайки, че в млечните продукти и яйцата витамин В12 е недостатъчно количество, нормално е от дефицита да страдат вегетарианците. Затова те трябва всеки ден да получават витамин В12 от други източници: лекарствени форми, продукти, изкуствено обогатени с кобаламин.

Вегетарианците употребяват по-голямо количество хранителни фибри чрез продуктите от растителен произход в сравнение с хората, които ядат месо. Човек с нормален хранителен режим употребява средно 23 грама хранителни влакна, вегетарианецът – 37 грама, а веганът – 47 грама. Впрочем, препоръчителната доза на фибрите е неизвестна.

Изхождайки от всичко, казано дотук, може да се направи извод, че както порционът на вегетарианците, така и порционът на хората, които ядат месо, имат редица преимущества и недостатъци. Ако вашата цел е да свалите килограми, да изхвърлите шлаките, да почувствате лекота, вегетарианската диета е за вас правилното решение. Впрочем в дадения случай е нужно да се придържате към гореспоменатите препоръки по балансирано хранене или да се практикува частичен отказ от месо с курсове, например от 5 дни.