Ревността е причина за всеки пети развод, сочи световна статистика. В същото време семейните психолози и психотерапевти свързват с нея една трета от клиентите, които търсят помощта им. Тя, ревността, нахлува в живота ни и в отношенията покрай нашата воля и ние не забелязваме как от бездобидна игрива спътница, придаваща на романа ни пикантност, се превръща в скандална мания, а по-късно в „зеленооко чудовище“, за което пише Шекспир и което яростно помита всичко по пътя си.
Как да се справим с ревността, какво се крие зад нея и с какво е опасна тя?
Ревността като игра
„Ти въобще ли не ме рувнуваш?“ – чували ли сте подобна реплика? Произнесена с престорена обида и доза кокетство, тази реплика буквално приканва възлюбения да разиграе малък спектакъл – като потвърждение на това, че все още сте желана и обичана. В същата категория е един непринуден ваш разказ как с вас са се опитали да се запознаят в супермаркета или с какви комплименти са ви обсипали колегите за новата ви рокля. В отношенията, в които цари доверие, ревността не е повече от елемент на игра, пикантна искра, напомняща за това, че вие все още сте привлекателна и скъпа за половинката си. Въпросът за това как да се справим с ревността тук просто не съществува: в умерена доза тя не е отрова, а лекарство, което носи само полза.
Ревността като призив за диалог
Понякога ревността възниква в нашите отношения на принципа „където е тънко, там се къса“. Премълчаните обиди, в началото съвсем несвързани с ревност, се трупат, нагнетявайки неприятни емоции, които в един момент придобиват съвсем абсурдни форми. Струва ти се, че повод за съмнение няма, както няма и повод да назовеш партньора ревнивец. Но конфликтите на тема „Кой е този сред приятелите ти във Фейсбук“ или „Кой ти звъни по това време“ изникват от нулата, провокирайки скандал след скандал. И ако се замислите, ще се окаже, че вместо въпроса за това как да се справим с ревността на мъжа или със собствените ни съмнения правилно би било да си зададем въпроса в края на краищата какво ме кара да се безпокоя? Къде именно се крие „коренът на злото“ , източник на нашите дразги и конфликти? Възможно е раздразнението и обидата, уж адресирани към мнимата съперница, в действителност да са свързани с това, че ние всъщност сме забравили да се изслушваме един друг, ядосваме се за това, че любимият човек, както ни се струва, не се интересува от нашето мнение, все още не можем да преживеем неотдавнашен конфликт и се нуждаем от откровен разговор. Пробвайте да се изслушате един друг, за да разберете какво всъщност се крие зад изблиците на ревност. Нерядко се оказва, че те са замаскирани като отчаяна молба за внимание и доверие.
Ревността като провокация
Най-обидно е, когато ревността добива такава сила, че колкото и да е парадоксално, се превръща в причина за измяна. Има такъв анекдот: Ревнивият мъж казва: Разбера ли, ще я убия! А ревнивата жена: Ще го убия, но ще разбера! В интерес на справедливостта трябва да кажем, че ревността е присъща на мъжете не по-малко отколкото на жените и въпреки това този анекдот много точно илюстрира способността на ревността да очаква още неслучили се събития, да ги провокира. Отношенията са рушат пред очите му – тогава съблазънта към измяна става наистина много силна. И колкото и да е тъжно, да се вини в това само мъжът, няма да е съвсем честно.
Ревността като симптом
Превръщайки се от временно явление в хронична мания, ревността ни изгаря отвътре, правейки отношенията непоносими. Ако вие с часове изучавате страниците на непознати блондинки, лайквали фотографията на вашия любим, ако тайно проверявате съобщенията му, а във всяка срещната жена виждате ваша съперница, трябва сериозно да се замислите за това какво става с вас и вашите отношения. Опасна е (макар и доста разпространена) заблудата да смятате постоянната мъчителна ревност за нормално явление. За да сте наясно със своите преживявания, най-добре е да се обърнете към психолог.
Няколко крачки обаче може и е необходимо да направите сама.
Първото, което трябва да направите, за да се справите с ревността, е внимателно да анализирате своите усещания. Ревността има много оттенъци, тя е разностранна. Запитайте сама себе си: какво точно усещам? Тревога? Страх? Неувереност? Защо ме преследват тези натрапчиви тревожни мисли? Ако сте честна към себе си, ще разберете за какво точно сигнализира вашата ревност. Възможно е да откриете, че зад нея се крие вашият страх от самотата, егоизъм, неувереност в себе си, страх да не бъдете отхвърлена, усещането, че в нещо вие сте по-лоша от другите, съмнения в това, че сте достойна за партньора си.
Възможно е да се окаже, че ви преследва сценарият от родителските взаимоотношения или познати близки на вас хора, разделили се заради измяна. Вие подсъзнателно сте убедена, че по принцип измяната е неизбежна и с проявата на ревност се опитвате да защитите своите отношения от неизбежния крах.
Не е изключено също така фактът на измяна вече да е имал място в историята на вашите отношения и в този случай ревността е проява на вашата неготовност отново да се доверите на любимия.
Така или иначе, на вас и на вашия любим предстои работа със своите страхове и съмнения, често тази работа е нелека, дълга, но необходима.
Помнете, че ревността е ирационална, жестока и опасна, но по силите ви е да промените положението на нещата и да обуздаете това чудовище, докато то не ви е подчинило на себе си.
