Снежанка (на руски, откъдето всъщност идва тази девойка, я наричат Снегурочка или Снежевиночка). Тя е известната на всички по-възрастни българи внучка на Дядо Мраз, негова постоянна спътница и помощничка. И колкото и да ви се струва странно, тя въобще не е социалистически герой, за каквато напоследък я приемат (и затова я отричат) у нас. Историята е много по-стара.
В новогодишните празници Снежанка е посредник между децата и добрия старец, което донякъде съответства на древногръцките демони и християнските ангели. Възрастта й варира – понякога я представят като малко момиченце, а понякога – като девойка. Като девойка тя е позната много повече. Първото официално появяване на Дядо Мраз и Снежанка като млада госпожица е станало при посрещането на Новата 1937 година в московския Дом на съюзите.
Образът на Снежанка всъщност идва от руския фолклор. Там тя е персонаж от народна приказка за направеното от сняг момиченце Снегурка (Снежевиночка), която оживява. Сюжетът е бил обработен и публикуван през 1869 г. от А. Афанасиев в неговия труд „Поетичните възгледи на славяните за природата”, в който се виждат езическите корени на персонажа. Ето и приказката: „Живял едно време един селянин Иван с жена си Мария, живели те в любов и съгласие. Остарявали, а все още нямали деца. Много им било мъчно заради това. Дошла зимата, паднал сняг… Излезли Иван и Мария от къщата и започнали да правят кукла от сняг. И гледа Иван – помръдва Снегурочка като жива, движат се ръчичките и краченцата и, кима с главичка. „Ой, Иване!” – възкликнала от радост Мария. „Гледай, Господ ни даде детенце!”
През 1873 г. А. Островски пише пиесата „Снегурочка” под влиянието на приказките на Афанасиев. В нея Снегурочка е дъщеря на Дядо Мраз и Красавицата Пролет, която умира по време на летния ритуал в почит на бога слънце Ярила. Тази Снежанка е прекрасна девойка със светла коса и бяло лице. Облечена е в бяло-синя шуба с пух, пухкава шапка и с ръкавички.
Пиесата първоначално няма успех. През 1882 г. Н. Римски-Корсаков обаче поставя по тази пиеса едноименната опера, която има огромен успех и дава нов живот и на пиесата.
По-нататък образът на Снежанка се развива, тя се появява в училищните сценарии в края на 19 и началото на 20 век за празник около елхата, когато посрещали Рождество Христово. Още преди Октомврийската революция малки Снежанки се окачват като играчки на елхата, момичетата се обличат в нейния костюм, правят се инсценировки по части от приказката.
След революцията всичко, свързано с Рождество, е под контрола на държавата. През 30-те заедно с рождественската елха и Снежанка и Дядо Мраз минават в нелегалност.
Малко по-късно, в началото на 1937 г. Дядо Мраз и Снежанка за първи път се появяват като символ на настъпващата Нова година. Любопитно е, че в ранните изображения от времето на Съветския съюз Снежанка по-често е показвана като малко момиченце, а не като девойка.
В следвоенния период в Русия Снегурочка е задължително помощничка на Дядо Мраз на всички празненства за Нова година. Тази роля често поемали студентки от театралните висши училища и даже актриси. В самодейните изпълнения пък Снежанки ставали по-големите момичета, девойки и жени, но като правило – с руса коса.
Днес в град Кострома има „Дворец на Снежанка”, в който тя целогодишно посреща гости. На 4 април през 2009 г. в същия град за първи път е отбелязан рождения ден на любимия приказен персонаж, и оттогава се чества всяка година. 
