Няма да дойда на купона, защото нямам какво да облека. Иди без мен на хепънинга довечера, дънките ми са стари (всички 74 чифта) и не успях да си купя онези новите от магазина на ъгъла. Няма какво да си сложа. Познати до болка реплики. Познахте ли себе си, момичета? Така прочетено звучи смешно, но истината е, че много от нас се чувстват твърде често неуверени в собствения си гардероб. Или в себе си. Като ще ни е гадно да се погледнем отстрани, нека е докрай. Британският ежедневник The Daily Telegraph тиражира информация, че цели 287 дни от живота си жените от 16 до 60 г. прекарват в чудене какво да облекат. Защо го правим? Колко ли досадни сме в очите на мъжете до себе си?
Сухите резултати в цифри: в делничен ден сутрин се кумим пред отворения гардероб средно 16 минути, а вечер – 20. Сменяме приблизително по два тоалета, преди да решим кой е най-достойния за работа днес (без да броим факта, че вечерта сме го обмисляли не по-малко от 15 минути). Нещата загрубяват преди да тръгнем на почивка – близо час или 52 минути слагаме и изваждаме парцалки от клетия куфар, блъскайки главиците си от несигурност – коя дреха ще ни стои добре на брега или пък при вечерните разходки.
Предполагам, че залагаме твърде много на дрехата в грандиозната мисия – как ще изглеждаме в очите на другите. Вярно е, че има значение дали ще приличаме на палячо или ще сме стилни в дреха, съобразена с възрастта, фигурата и повода. Ако сме 40 годишни и блеснем на официален прием с минижуп, гол пъп и издадени от бюстието на всеогледание женски прелести, ще съберем всички погледи и усмивки (в не най-добрия смисъл на думата). Но едва ли в гардероба си да нямаме поне дузина стилни дрехи за целта. Обзалагам се, че ако потърсим, ще намерим поне 10 подходящи тоалета. Е, това не ни пречи да искаме 11-ти.
Максимум седмица след като си купим мечтаните боти, вече ги разлюбваме, свикваме с тях и ни се струва, че целият свят ни е запомнил с тях. Е, и какво от това? Ще ни върне ли обратно в къщи въпросният „цял свят” за недостойно отношение към обувния гардероб? Май забравяме, че околните ни възприемат като цялост – като личности, изградени от чар, обща култура, вид поведение, доброта, умение да общуваме, а не толкова като „имащи всеки ден нова блуза” индивиди. Не винаги премисляме дали точно тази рокля е нещото, което на всяка цена ще дообогати гардероба ни. И я купуваме. След два дни, разбира се, естрогенът ни пуска от изтрезвителното и вече знаем, че тази дрипка наистина няма да я облечем повече. Няма никакво значение, че е стувала четвърт заплата. Дори не се сещам каква е точната причина да се държим така – желание да се самопредизвикаме ли, някакъв настъпан хормон в труден житейски период ли, комплекс или пък глезотия?
Има разбира се, щастливки, които си живеят в такава удивителна хармония с 3-те пуловера, двете рокли и 4-те чифта панталони, които носят през целия си съзнателен живот, че и по двеста броя от всеки артикул да имат в гардероба си, те не са непременно нещастни, че никога не ги обличат. Искам да съм от тях. Да не ми пука, че 20 години съм с една прическа, че и врабчетата по клоните знаят, че аз ще облека все някой от 3-те си пуловера, 4-те панталона и двете рокли, но ще изляза в чудно нстроение и няма да ми дреме дали кака Сийка от горния етаж ще ме вплете в дневното си меню от приказки под входовия храст и дали шофьорът на автобуса ще ме поздрави, рзпознавайки ме по дрехата. Искам да знам, че по ума и усмивката ще ме изпрати.
