Световно наследство (World Heritage) са различни обекти, които представляват културна или природна ценност за целия свят. Решението да бъдат включени тези обекти в Списъка на световното наследство се приемат от организацията на ООН за образование, наука, култура и комуникации ЮНЕСКО, като в обсъждането се включват поканени експерти.
След включването им в списъка обектите попадат под защитата на международното право, а ЮНЕСКО контролира то да се спазва. Организацията има право и да изключва обекти от списъка по различни причини. Това, например, се случи с германския град Дрезден – експертите решиха, че новият транспортен мост над река Елба нарушава единството на архитектурно-природния комплекс на стария град. Съществуват и притеснения, че Старият Несебър също може да бъде изключен от списъка заради непрекъснатите опити да се дострояват сградите-паметници. Уставът ѝ е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и влиза в сила на 4 ноември 1946 г. Главният щаб на организацията се намира в Париж. В организацията членуват 193 държави, а България е ратифицирала участието си през 1956 г.
Към 2011 г. Списъкът на световното материално наследство включва 936 обекта (уникални архитектурни ансамбли, произведения на изкуството, природни резервати) от 153 страни, от които 725 са създадени от хората, 183 са природни забележителности и 28 се отнасят към смесените природно-културни обекти. Пълният списък по страни можете да видите на официалния сайт. С червен цвят са отбелязани обектите, които се намират под заплаха от изчезване.
През 2003 г. е приета конвенция за съхраняване и на нематериалното културно наследство (Intangible Cultural Heritage). До края на 2011 г. са я ратифицирали 139 страни. В Списъка на нематериалното наследство на човечеството влизат различни народни празници, карнавали, церемонии и жанрове от фолклорното изкуство – музика, танци, устни епически традиции, театър, калиграфия, изобразителни изкуства, традиционни занаяти. Към края на 2011 г. вече има 267 такива обекта. Към тези обекти от България са включени нестинарството и хорът на бистришките баби.
Що се отнася до материалните български обекти, включени в Списъка на световното наследство, те са общо 9 културни и природни забележителности – Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скалната църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Националният парк Пирин и Резерватът Сребърна.
Много е трудно да посочим най-прекрасните от тези обекти по света. Но например, кой не е чувал за мегалитите на Стоунхендж в Англия или за Изгубения град Мачу Пикчу – най-загадъчния паметник на културата на инките?
Съществува сериозен проблем във финансирането и съхраняването на световните културни паметници. За съжаление, твърде често в опазването на световното наследство се намесва и политиката.
Редовният бюджет на ЮНЕСКО за 2010-2011 г. е бил 653 млн. долара, а извънбюджетно са осигурени 463 млн. долара. Основните държави-дарителки са САЩ (22%), Япония (12,531%), Германия (8.019%), Великобритания (6.605%) и Франция (6,124%). През ноември 2011 г. САЩ прекратиха подкрепата си за ЮНЕСКО, като отговор на решението да бъде приета Палестинската автономия. То беше последвано и от други държави.
Върху състоянието на световното наследство много силно влияят военните конфликти и липсата на средства, както и тълпите туристи. Дори Италия изпитва огромни затруднения да съхранява своите паметници, които са най-много в световен мащаб – 49 (след нея е Китай с 45). Рецесията превърна лошата ситуация в плачевна, коментират италиански експерти. Според думите им, всички тези обекти са исторически и хронично недофинансирани.
