Известните днес Дядо Мраз и Снежанка всъщност са се появили през 1937 г. в Съветския съюз, когато за първи път раздавали подаръци край голямата елха в Дома на съветите в Москва. Но всъщност такива фолклорни персонажи в руската история не съществуват. Брадатите дядовци от руските приказки, които по някакъв начин са свързани със зимния студ, по-скоро имат зъл нрав.
Приказният Морозко прилича на Баба Яга
Морозко прилича по външност на добрия Дядо Мраз, но всъщност е доста страшен – готов е да превърне в бучка лед всяко непослушно дете. Благосклонен е само към доведената дъщеря от приказката, и то след като тя му служи вярно и изпълнява заповедите му. Тази приказка прилича много на нашата за Златка – Златното момиче, което мащехата гони в гората, а там то попада при бабичка знахарка, която му дава различни задачи.
Та така и Морозко – по поведението си той е сходен с Баба Яга и злия мечок. Според известният познавач на приказки Владимир Проп всички тези персонажи се подчиняват на един и същ приказен алгоритъм, в който доведената дъщеря успешно преминава изпитанията, а родната щерка на мащехата не успява заради злия си нрав и затова е строго наказана.
Зимният дух на славяните
Още в дохристиянските времена светът на славяните бил населен с куп богове, духове, различни сили от отвъдното. Сред тях имало и един зимен дух, който изпращал на земята сняг и виелици, покривал реките с лед, а полетата с дебел сняг. В различните региони той имал различни имена – Зимник, Снеговей, Студенец, Карачун, Морозко или Мороз. Тъй като имал капризен и сърдит нрав, хората се стараели всячески да му угодят – оставяли му угощение и дарове на трапезата, стараели се да го умилостивят със заклинания и други ритуални действия. Приемането на християнството не успяло да промени народното отношение към зимния дух, от когото продължили да се плашат и да го умилостивяват. На външен вид зимният дух бил нисък здрав дядо с дълга сива брада или висок старец с богатирско телосложение, нещо като зимен ковач, който сковавал с лед реките и езерата.
Със света на мъртвите пък са свързани други брадати дядовци, които според вярванията навестявали хората по Рождество и Нова година. Това били духовете на умрелите роднини и трябвало да им се остави храна, за да бъдат умилостивени и да не останат в нашия свят.
Демон или светец
Известните днес руски новогодишни персонажи – добрият Дядо Мраз и веселата Снежанка, са облечени според руския фолклор, но всъщност нямат никаква историческа връзка с него. Според етнографите те са били въведени умишлено като герои на новогодишните празници през страшните сталински години, за да изместят християнските вярвания. Наричат ги още „демони на съветското летоброене”, които заели мястото на старите светини. Затова и днес руснаците празнуват много по-пищно Новата година, отколкото Рождество Христово.
Западното влияние
Интересно е обаче откъде на съветските другари, след дълги години забрани, е хрумнало отново да има новогодишна елха с играчки за децата. До 1935 г. подреждането на елха се смятало за царска отживелица. В царска Русия пък елхата станала задължителен атрибут на рождественските празници едва в средата на 19 век, но тогава край нея нямало никакви Дядо Мразовци. Най-вероятно идеята е прелетяла зад Океана. 30-те години в САЩ е разцветът на Санта Клаус. През 1931 г. той се сдобива с нов костюм, художникът Хадън Сандблом го прави лице на рекламната кампания на… знаете коя напитка, нали?
И заедно с глобалния бизнес дядото с бялата брада, червения кожух и шапка с бели кантове бързо завладява света. Тъй като съветските лидери често общували с колегите си от САЩ, вероятно са решили да се създаде един такъв Санта Клаус, но по съветски образец. Направили го по-близо до славянската традиция, че го дарили и с внучка. Нещата очевидно се получили, хората приели новите добри герои.
Модерният образ
Постепенно се изграждал образът на новогодишния вълшебник – голяма бяла брада, синя или червена шуба до петите, същия цвят шапка и ръкавици, валенки или ботуши, голяма тояга, на която да се подпира, и разбира се – чувал с подаръци.
В днешна Русия Дядо Мраз стои твърдо в топ 5 на най-известните герои от приказките. И докато колегата му Санта Клаус живее в Лапландия, този приятел на децата има друг дворец – в град Великий Устюг. До него се организират редовно туристически пътувания от много руски градове. В Москва пък дядото има свое имения в Кузминския лес, където също по традиция идва на Нова година да зарадва децата.
На снимката: Картина на руския художник И. Билибин „Морозко” от 1932 г.
