Казват, че да си шеф, е призвание. Този занаят обаче се учи. Може да имаш заложбите, но ако не ги развиеш, ще си останеш посредствен шеф. За да успееш, трябва да се придържаш към някои правила.
1. Винаги да поемаш отговорност.
Ако ръководите хора, сте длъжни да разберете едно: всички ваши успехи и провали са резултат от общата работа. Вие не сте постигнали този успех сам – зад вас е имало екип, който ви е извел до победата. С неуспехите е обратното: за тях сте виновен вие и само вие. Ако някой сътрудник ви е подвел, значи неправилно сте разчитали на него и не сте му помогнали навреме. Ако това ви се струва несправедливо, вие просто все още не сте готов да ръководите.
2. Да умеете да прощавате грешки.
Трябва да различавате непреднамерените грешки от онези, предизвикани от мързел и професионална немощ (тогава обаче възниква въпросът защо въобще сте наели ленив и непрофесионален работник и защо до момента не сте го уволнили). Става дума за работник, който има и професионални навици, и желание да движи компанията по правилиня път на успеха. Ако такъв сътрудник сгреши, атмосферата в компанията трябва да е такава, че той да не се бои да признае грешката и това да не е тема на всяко следващо заседание. Хората грешат. За грешката има прошка. Ако вие не сте в състояние да преживеете подобна грешка и да простите, значи не сте готов да ръководите.
3. Да имате чувство за хумор.
Човек може да е голям професионалист, с прекрасно образование и огромен опит, а хората така и да не искат да работят с него, защото да се намират цял ден в едно помещение, просто им е неприятно. Големият ръководител трябва да има отлично чувство за хумор. За такъв човек хората се стремят да му е приятно. Да ги забележи. Готови се да се постараят за него. Стараят се да направят повече, отколкото са задълженията им и заплатата им. Големият ръководител е в състояние да зареди така служителите си, както не е в състояние да го направи нито една заплата. Когато човек е подчинен на такъв ръководител, той работи по-добре. Ако не вярвате и смятате, че трябва да сте по-тежък и по-твърд, никога няма да ръководите голяма компания.
4. Да се отнасяте към подчинените си като към колеги, а не като към деца.
Ако началникът смята, че неговата задача е в това никой да не излезе извън рамките (да не се изгуби), а работата (чети уроците) да бъдат научени навреме и всички да са сити и доволни, то той е детегледачка, а не шеф. Големите началници разбират, че са ги наели не за това да израстат и възпитават колегите. Началническата си заплата получават за това, че дават възможност на всеки подчинен да прояви най-добрите си професионални качества за благото на компанията. Началникът се вслушва в мненията на подчинение си и разглежда тези мнения наравно със своето, преди да предприеме някакво решение. Ако мислите, че вие сте много по-умен от подчинените си, вие все още не сте голям ръководител.
5. Да умеят да менят стратегията.
Има един навик, който притежават определено количество ръководители и всички те са наистина големи. А именно, че няма нищо сложно да промениш стратегията си, особено ако има друга, която води предприятието до успех. Ако ръководителят няма такава способност, то твърде често компанията търпи неуспехи и отива в небитието. Вие сте избрали тактика, която ви е донесла успех в нещо. Това е било тежка задача, но вие сте рискували и сте победили. Сега обаче чувствате, че нещата не вървят както трябва. Ръстът на компанията куца. А вие правите онова, което винаги сте правил. Нали това е победната стратегия? Какво става? Работата е в това, че вие не сте в състояние да се отклоните от тази победна до момента стратегия. Големите ръководители не само имат смелост да променят напълно стратегията. Те имат способноста да обясняват на подчинените си защо именно правят това. И това несъмнено води до успех, защото подчинените вярват. А тази вяра ги кара да следват шефа си.
