Спомням си много добре деня, в който за пръв път погледах Вероника с други очи. Бяхме вече втори курс в института. Познавах я като една от многото колежки. Винаги ходеше с широки дрехи тип торба. Но въпросният ден събра всички погледи. Аз вече бях седнал и обядвах. Тя постави таблата с храна на масата срещу мен. Съблече палтото си. Беше сменила раздърпаните дрехи и беше облякла един червен пуловер по тялото. Той очертаваше гърдите й с перфектна форма и даже покрити с пуловера те караха да мечтаеш. За пръв път виждах формите на тялото й и бях, меко казано, запленен. Не можех да отделя поглед от нея и най-вече от гърдите й – млади и перфектни.
Вероника, както винаги, се хранеше сама, нямаше много приятели понеже беше срамежлива. Престраших се и я попитах дали мога да седна да обядвам на нейната маса. Тя ми се усмихна, изчерви се и ме покани. Започнахме разговор. Оказа се невероятен събеседник, а чувството й за хумор неповторимо. От този ден нататък бяхме неразделни.
Тя живееше в общежитието, а аз в квартира с още три момчета. След като се поопознахме достатъчно и вече бяхме разменили няколко целувки, я поканих да ми гостува в квартирата. Намеренията ми бяха ясни. Тя прие. Попита ме съвсем делово дали трябва да купи хапчета за предпазване от бременност. Беше толкова сладка и едновременно срамежлива и пряма, обожавах я. По въпроса си имах собствена теория, никога не оставях в ръцете на жените един толкова важен въпрос, ползвах презервативи и бях 100% сигурен. И след това разяснение, с Вероника тръгнахме към квартирата. Натирих съквартиранта ми от стаята и пристъпих към действие. Вероника се съблече и видът на голото й тяло ме подлуди. Без много думи я поставих на леглото, целувах я и нямах търпение да проникна в нея. Когато реших, че съм я възбудил достатъчно, а аз вече едва издържах, легнах върху младото й тяло и с един тласък вече бях вътре. Тя извика съвсем леко, а аз си дадох сметка, че е девствена. Не го очаквах. Но вече не можех да спра. А и изведнъж се почувствах толкова щастлив от направения ми подарък – бях първият мъж в живота й.
Съжалявах само за едно – можех да подготвя романтична обстановка и да направя първия й път незабравим. Месеците, които последваха, бяха пълни със страст. Всеки миг исках да съм с нея. Единственият проблем бяха съквартирантите ми, не им харесваше, че непрекъснато се затваряме в стаята и се любим до забрава, вместо да излизам с тях, както преди. Непрекъснато ми подхвърляха, че така, както съм я подкарал, скоро ще стана татенце. Отговарях им, че няма как да стане, презервативите бяха надеждни и досега не бях имал проблеми с тях. Те се смееха и ме наричаха глупак. Не им обръщах внимание, да завиждат щом нямат друга работа. Връзката ми с Вероника беше перфектна, не беше само секс, бях влюбен и тя ми отвръщаше със същото. И всичко това приключи ей така, като че ли на някого не му харесваше, че сме толкова щастливи.
Вероника ми съобщи, че е бременна. Не вярвах на това, което чувах. Не беше възможно. Нямаше начин. Не беше мое. Така й казах. Значи ме беше лъгала и беше ходила и с други мъже. Вероника беше седнала на леглото, онова същото легло, върху което беше загубила девствеността си. Не каза нищо. Не се разплака. Нищо. Само ме погледна, един дълъг, изпълнен с презрение поглед, който още е пред очите ми. И си тръгна.
На другия ден не дойде на лекции. Разбрах от единствената й приятелка, че е направила аборт и се е махнала от института и от града. Затворих се сам в стаята си. Какво се беше случило с нас.
Една вечер съквартирантите ми се прибраха добре почерпени и дойдоха да ме викат да пия с тях. Отказах. Хайде бе, казаха, ела да полеем, че успяхме да те отървем от Вероника, че както я беше подкарал, вече те виждахме женен. Поисках да ми обяснят как така ми бяха помогнали. Ами много просто, надупчихме презервативите с топлийка, голям майтап падна.
Сега вече всичко ми стана ясно. Значи заради тези идиоти, които смятах за мои приятели, бях загубил жената, която обичах, и нероденото ни дете. Исках да ги убия. Ударих един юмрук на най-близкия до мен, а другите се нахвърлиха и отвсякъде заваляха удари. Така приключи нашето приятелство, големите ми приятели сега с удоволствие ме блъскаха и издевателстваха над мен.
Вероника се върна след месец. Всичките ми опити да я заговоря и да й обясня какво се беше случило удариха на камък. Никога повече не ми проговори. А на мен ми се иска да й поискам прошка затова, че се усъмних в нея. Но е късно и вече няма връщане назад.
Автор: Александър Алексиев
