Този въпрос вероятно си задават немалко родители. Руският културолог Владимир Паперний е убеден, че преди всичко са нужни три неща: внимание, щедрост и твърдост. Психологът Арина Липкина пък дава за родителите няколко ценни практически съвета. Вижте за какво става въпрос, казва psychologies.ru.
В своя дълъг живот, включващ три брака и два развода, съм имал работа с много деца – повече дори с чужди, отколкото със свои, казва Паперний. Сега, когато всички деца са вече пораснали, ми се иска да споделя някои свои впечатления.
Струва ми се, че с любовта (както впрочем и с ненавистта) на детето можеш да се сдобиеш много лесно. Колкото и обидно да звучи, принципите тук са същите, както примерно при възпитанието на малки кученца. Експерименти доказват, че кученцата, които биват само наказвани, ненавиждат своите стопани. Повече от всичко кученцата обичат тези, които и ги наказват, и ги поощряват. С ненавистта всичко е просто. Хладното отношение и жестокостта бързо водят до очакван резултат. С любовта е по-сложно. За да ни обича детето, са нужни три неща: внимание, щедрост и твърдост. Пояснявам: вниманието е интерес към света на детето, готовност да се погледне на нещата с неговите очи, уважение към неговите увлечения.
Щедростта е, когато сме готови да преодолеем умората и главоболието след тежък работен ден и да играем с детето на любимата му игра. Твърдостта е стриктното спазване на правилата, които сме установили.
Децата обожават правилата, защото те им помагат да се ориентират в света. Нарушаването на правилата разрушава картината на света и внася хаос в съзнанието на детето. Ние например сме казали нещо от рода на: „Купили сме любимото ти лакомство, но ще го получиш, ако направиш това и това“. Детето обаче не изпълнява условието и ние казваме: „Лошо, ти не направи каквото искахме от теб, но ще ти дадем лакомството, защото много те обичаме“. Възможно е с тази постъпка да разчитаме на това да спечелим благоразположението на детето, грубо казано, да купим любовта му, но на практика постигаме обратния ефект: ние подриваме доверието му към нашите думи и преставаме да бъдем за него авторитет. А любов без уважение не продължава дълго.
Представете си, че сте завоювали любовта на детето. Означава ли това, че можем да му отпуснем края? Не, защото децата бързо растат, променят се и на всеки етап им е нужна нова форма на внимание. Особено трудно е да се съхрани любовта им в преходната възраст.
Ако детето не е родно, трудностите са повече. Някои обясняват това с „гласа на кръвта“. Мисля, че работата е в друго. Във възрастта на подрастващите детето все повече иска да подлага на съмнение всичко, поради което трябва да допуснем, че то може и да си мисли така: „Моят втори баща (моята мащеха) може би ме обича, а може би и не – може само да се преструва…“
Рецептата остава същата, но вниманието, щедростта и твърдостта би трябвало да са една идея повече.
А ето какво казва и психологът Арина Липкина. Общувайки с децата, важно е да не се дистанцираме от тях физически. Седнете или клекнете на пода, за да сте близо до детето, на неговото ниво. Свикнете да разпускате с детето, оставяйки настрана всички служебни проблеми: децата са много чувствителни към състоянието на родителите.
Ето и петте практически съвета на Липкина.
Първо: Позволете на децата да бягат, да скачат, да разхвърлят играчките си в тяхното игрово пространство, да експериментират.
Второ: В игрите не се придържайте към дисциплината и порядъка, а към безопасността на детето. Ако правилата на безопасност се спазват, разрешете на детето да фантазира.
Трето: Слушайте детето, гледайте го в очите. За децата, както и за възрастните, е важно да чувстват, че ги ценят и слушат. Детските интереси, игри и занимания може да ви се струват примитивни, но за самото дете те са невероятно важни. Отнасяйте се сериозно към заниманията и разговорите на детето.
Четвърто: Проявявайте търпение. Детето не е това, което сте вие. То може да задава един и същ въпрос сто пъти, да се хвърля от една игра в друга, бързо да се пренастройва, да бъде невнимателно, случайно да ви удари. Не се дразнете, не избухвайте. Приучете се към търпеливи реакции относно пакостите и лудориите.
Пето: Не забравяйте да хвалите детето дори за най-незначителните неща, за малките му постижения и успехи.
Ако ви предстои да завоювате любовта на тийнейджъра, трябва да отчитате особеностите в неговото общуване. Ако детето е неразговорчиво, предложете му заедно да отидете на кино или на някакво мероприятие, което на него му е интересно. Това ще бъде важен опит в съвместното получаване на удоволствие от общуването и нова възможност да поговорите откровено. Ако тийнейджърът отговаря на опитите за общуване, задайте му въпроси за него и живота му, за плановете му, за грижите му, предложете му помощ: някъде да го заведете, да намерите информация, да разрешите конфликта му с някого. Отнесете се сериозно към всички негови проблеми. Ако детето не отговаря на опитите ви за установяване на контакт, не го насилвайте. Просто опитайте по-късно.
