След като дори редица публични личности се увлякоха по модата на „селфитата”, самоснимането стана масово явление. Ако този гъдел – да се самоснимам и покажа в Мрежата – носи удоволствие на някого и не пречи на останалите – нека. Наложилият се жаргон идва от selfshot и се използва за автопортретна снимка, направена с мобилен телефон и пусната в социалните мрежи. „Селфи” дори се превърна в дума на 2013 година според Оскфордския речник на английския език. За първи път се споменава през 2002 г. в австралийски онлайн форум. Нейният автор публикува снимка, на която се вижда разбитата му уста след тежка пиянска вечер. Той добавя и кратко обяснение към самоснимката си, което гласи: „Извинявам се за фокуса, това е селфи“. Истински популярна обаче думата е от 2012 г., когато медиите започват да я използват под път и над път. Истинската причина за масовостта на явлението е в това, че известни личности си направиха Пи Ар, снимайки себе си с мобилен телефон.
Как най-често изглеждат селфитата?
Огромно чело, несъразмерни черти на лицето, задължителна ръка, която държи телефона или камерата по време на снимките. А истинските перли в селф-фотографското изкуство имат и части от бекграунда на тоалетната, хавлията в банята, казана за боклук на улицата, празните чинии с огризки от отминалото парти… и пр. Тук сюжетите са безкрайни, колкото са и авторите им. Има все пак няколко съвета за по-добро селфи. Правим уговорка, че селфитата не са фотография. И все пак ако приемем, че са малкото братче на фотографията, нека спазим няколко от правилата и. Това е изкуството на светлината. Игра на светлина. За да стане една снимка добра, тя се нуждае от светлина. За предпочитане – дневна. Ако е вечер, използвайте близката налична светлина, вместо да включите светкавица. И все пак повечето селфита не се случват по поръчка, а улавят истински ценни моменти. Ако мигът е такъв – простени са ви глупостите по кадъра.
Ако е възможно – без протегнати ръце в кадъра. Всяка дигитална камера/фотоапарат има самоснимачка. 5 минути ще ви отнеме да се научите да я ползвате. Има и мини-статив за смартфон или си изтеглете безплатна апликация със самоснимачка. Важно е правилото на третините – очите да бъдат разположени на линията между средната и горната третина. Добре е да предвидите достатъчно разстояние зад вас, за да се получи дълбочина на изображението. Има едно златно неписано правило на светлината. Независимо какво снимате, най-красивите снимки стават един час преди залез и един час след изгрев. По възможност избягвайте снимки по обедно време – между 11.00 и 16.00 през лятото. Ако е облачно или сте само на сянка под дебели дървета в парка – добре. За всички останали случаи на открито в слънчев ден, снимките ще са изпържени и непрофесионални.
И все пак, кому е нужно да покаже непременно свръх-качество във всяка своя снимка? За това си има професионални фотографи, има и любители на това прекрасно изкуство с не по-малко умения и уникалност. Доказателство ще видите във всички родни фотографски сайтове. Снимайте и се забавлявайте. Както, с когото, каквото искате. Не залагайте само на автоматичен режим. Пробвайте да разцъкате и другите копчета. Най-много да спечелите по-красиви кадри. За морския бряг повечето фотоапарати имат мързеливи и удобни настройки и функции. И все пак – нашето крайбрежие на Черно море е най-удобно за снимане по изгрев от към морето. Може и преди залез – от брега. Има заливи, които правят изключение. Гледайте светлината да огрява лицето. Ако това не е възможно, ползвайте светкавица. Истински ценните кадри запечатват уникални моменти, които няма да се повторят. Ако ситуацията ви хване на лодка в морето и край вас преминава пасаж с делфини, а вие много държите и главата ви да е включена в пейзажа – снимайте с части от ръце и опулена физиономия. После всички ще ви ръкопляскат и ще цъкат с език.
