Ревността прилича на нож с две остриета, смята професорът по психология Клифърд Лазарус. В известен смисъл донякъде това
чувство защитава нашия съюз, казва той. Но позволим ли му да разцъфти, то постепенно убива отношенията ни. Как да се справим с неистовата ревност?
Каквито и чувства да се крият зад нашата ревност, както и да е изразена тя, зад нея винаги се крие страхът от изчезване на близкия човек, загуба на чувството на себеувереност и нарастваща самота.
«Трагичната ирония на ревността се крие в това, че с времето тя започва да подхранва фантазиите, често откъснати от реалността – убеден е когнитивният терапевт Клифърд Лазарус. – Ревнивецът говори за своите подозрения на партньора, той всичко отрича и опитите да се защити от обидните думи се разглежда от обвинителя като потвърждение на неговите догадки. Всъщност преминаването на събеседника в отбранителна позиция е само естествен отговор на емоционалния натиск на ревнивеца…»
Ако такива разговори се повтарят често, а обвиненият партньор отново и отново трябва да се отчита за поведението си – къде и с кого се е срещал, това опустошава отношенията и постепенно отдръпва партньора от неговия «прокурор». В края на краищата, ние рискуваме да изгубим любимия човек съвсем не заради негов романтичен интерес към трета страна: той просто може да не издържи на атмосферата на постоянно недоверие, задължения да успокоява обвинителя си и да се грижи за неговия емоционален комфорт.
Ако, ревнувайки партньора, започнете да си задавате въпроси, ще можете по-конструктивно да се отнасяте към своите преживявания.
Запитайте себе си: какво именно сега предизвиква ревност у мен? Какво в края на краищата се страхувам да изгубя? Какво се опитвам да удържа? Какво в отношенията ни ми пречи да се чувствам уверено?
Вслушвайки се във вътрешния си глас, може да чуете следното: «Аз съм недостатъчно добър (добра) за него (нея)”; „Ако този човек ме остави, няма да се справя”; „Няма да намеря никого и ще остана самотен…”. Анализът на тези въпроси и отговори ще ви помогне да снижите нивото на въображаемата заплаха, намалявайки чувството на ревност…”
Често ревността подхранва нашите подсъзнателни страхове, които нямат нищо общо с намеренията на партньора, затова следващият етап е критично отношение към това, което ни се струва доказателство за неверността на любимия човек. Умението трезво да бъде оценено онова, което се явява истински крайъгълен камък на нашата тревога, е най-важната крачка в решаването на проблема.
Общувайте с партньора с уважение и доверие. Нашите действия засягат нашите мисли и чувства. Проявявайки недоверие към партньора, ние започваме да изпитваме все по-голяма тревога и ревност. И напротив, когато сме открити към близкия човек и се обръщаме към него с любов, се чувстваме ние самите по-добре.
Избягвайте местоимението «ти» и се старайте по-често да употребявате «аз». Вместо да кажете «Не трябваше да правиш това», постройте фразата по друг начин: «Беше ми много тежко, когато това се случи».
Вашата оценка на ситуацията може коренно да се различава от онова, което вижда в същата ситуация вашият партньор. Старайте се да съхранявате обективност, дори да ви се ще понякога да се нахвърлите върху партньора си с обвинения. Струва ни се, че близкият човек е източник на нашите преживявания, но трябва да знаем, че само ние самите сме отговорни за проявата на неистовата си ревност. Старайте се повече да слушате, вместо да пробвате да провокирате партньора към безкрайни оправдания.
Постарайте се да влезете в положението на партньора и да му съчувствате. Той ви обича, но се оказва заложник на вашите обострени чувства и вътрешни преживявания, и на него никак не му е леко отново и отново да издържа на вашите упреци и съмнения.
В края на краищата, ако партньорът разбере, че е безсилен да облекчи вашето чувство на ревност, той ще започне да си задава мъчителни въпроси: накъде отиват вашите отношения и как ще продължавате нататък. Именно така ревността, породена може би от нашето въображение, може да доведе до последствия, от които най-много се боим.
(По материали от чуждестранния печат)
