Нещо, с което много трудно се преборваме след измяната на партньора, са ретроспекциите. Става дума за ярките, болезнени, живи спомени, които ни преследват навсякъде. По темата разсъждава американският психотерапевт по брачни и семейни отношения Джим Уолкъп от Ню Йорк.
Вие гледате филм, казва той, и изведнъж в него става дума за извънбрачни връзки. Започвате да прехвърляте в главата си всичко, което сте преживели и фантазирали, когато сте узнали за измяната на партньора. Всички телесни усещания, а така също гневът и болката, които сте изпитали в момента на печалното откритие, мигновено се връщат при вас. Вие преживявате ярък, реалистичен спомен – ретроспекция.
След трагедията на 11 септември 2001 г. в САЩ хората са се бояли да гледат небето: неговата синева те виждат непосредствено преди появата на самолетите, които се забиват в кулите на Световния търговски център. Това, което изпитвате вие, наподобава посттравматично разстройство. Хората, които преживяват настояща травма, не могат да разберат вашите страдания и защитната ви агресия. Партньорът ви ще бъде поразен от бурната реакция на вашите възпоминания. Вероятно той ще ви посъветва да изхвърлите всичко от главата си.
Проблемът е в това, че вие не сте в състояние да го направите. Вашето тяло по този начин реагира на травмата.
Емоционалните реакции приличат на вълните в океана. При тях винаги има начало, среда и край. Добрата новина е, че всичко отминава – помнете това и ще можете да облекчите преживяванията си, които ви се струват непоносими.
Какво става на практика?
Вие за нищо не сте виновни. Вашият свят е рухнал. Мозъкът не е в състояние да съхрани старата картина на света около вас, поради което вие сега преживявате негативните последствия. Психиката ви се опитва да се възстанови, което провокира внезапни втурвания на неприятни спомени. Достатъно е да преминете край ресторанта, където вашият партньор е започнал да се среща с друга, или пък по време на секс да си спомните подробности от кореспонденция, която сте прочели между тях.
На същия принцип войниците, станали свидетели на гибелта на техни приятели по време на взрив, сънуват нощни кошмари. Те са обзети от страх и едновременно нежелание да вярват, че светът е така ужасен. Мозъкът не може да се справи с такъв натиск.
Когато подобни реакции се втурват в съзнанието, то не ги възприема като част от миналото. Струва ви се, че отново сте в епицентъра на трагедията. Вие преживявате непоносима болка в момента, без да различавате миналото от настоящето.
Партньорът ви се е разкаял, времето си върви и вие постепенно заличавате раните. Но по време на ретроспекции вие чувствате същия гняв и отчаяние, които сте чувствали и в минутата, в която сте узнали за измяната.
Какво да правите?
Не зацикляйте на ретроспекциите, търсете способи да се разсейвате. Не пренебрегвайте стандартните препоръки: регулярно се занимавайте със спорт, повече спете, хранете се правилно. В разгара на емоцията си напомняйте, че вълната идва и отминава. Споделете с партньора и му кажете, че може да ви помогне. Възможно е в началото да ви боли така, че да не искае въобще да го чувате.
Но в момента на възстановяване на отношенията от полза ще бъде възможността да поговорите, да се прегърнете. Обяснете на партньора, че той не е в състояние да реши проблема, но може заедно да преминете през него. Той трябва да разбере: не трябва са се плаши от вашето лошо настроение. Обяснете му, че всяка негова поддръжка ще способства за изцелението ви.
Ако почувствате, че изпадате в отчаяние, намерете човек, пред когото можете да изплачете душата си. Обърнете се към психотерапевт, който е специализирал върху възстановяване на отношенията след измяна. Когато се научите да разпознавате ретроспекциите, вие ще могеже да плувате на вълната на емоцията без паникиа. С времето ще започнете да забелязвате, че те угасват. Ако ретроспекциите се завръщат, това е по-скоро признак, че сте уморени или отслабени от стреса.
Съчувствайте си: именно така вие бихте постъпили с всеки друг човек в подбно положение. Вие няма да го съветвате да изхвърли всичко от главата си и да го питате какво му е. Не позволявайте на мъжа си или на някой друг да съди вместо вас – те не са били на вашето място. Намерете хора, които разбират: за изцелението на подобна травма е нужно време.
(По материали от чуждестранния печат)
