Психолозите са убедени: вярата в собствените сили е първата крачка към успеха. Чувствате, че тя не ви достига? Започнете да практикувате някои от изложените по-долу упражнения, дошли от различни култури – хавайската, африканската, мексиканската и американската, съветва psychologies.ru.
Защо губим увереността в себе си? Причините за това са много: и завишените изисквания, и неумението да се прощават грешките, и постоянното самобичуване, и забележките на околните. Ето и някои прости упражнения, които ще ви помогнат.
Хавайската техника хоопонопоно
Това е древно хавайско изкуство за примирение на страните. В продължение на векове то е използвано за предотвратяване на вражди и регулиране на конфликти. В началото на XX век хавайската лечителка Морна Наламаку Симеона модифицира този прийом, свеждайки го до 4 прости фрази. Те помагат за очистване на съзнанието и сключване на мир със самия себе си. Целта: избавяне от чувството за вина и срам, прошка на самия себе си.
Как се изпълнява?
Застанете пред огледалото и започнете диалог със себе си. Следващите фрази трябва да произнесе на глас задължително в посочения порядък:
• «Извини ме. Много съжалявам». Разкажете си какво е предизвикало вашето съжаление, в какво се заключава вашата вина пред себе си, какви грешки бихте искали да поправите. Почувствуйте важността на думите си. Приемете своите чувства без ограничения. Това е вашето послание към висшия разум. Признание, че съжалявате за негативните неща, проникнали у вас.
• «Прости ми, моля». В това състояние на искреност си спомнете обидите, които не сте могли или не сте искали да предотвратите. Това е вашата молба за помощ в хода на прошката на самия себе си.
• «Благодаря». Помислете какъв опит са ви дали тези грешки и обиди. Каква полза можете да извлечете от тях? Благодарете на себе си и на околните за това, че ви помагат да се чувствате по-добре.
• «Обичам те». Трудно е да приемеш своите слабости. Въпреки това трябва да бъдеш добър към себе си. Добротата ни прави по-силни, помага ни по-ясно да видим целта и да мислим по-трезво. Гневът само затъмнява съзнанието. Погледайте се в огледалото с доброта и любов. Направете го толкова време, колкото е нужно. А после признайте, че се обичате.
След това ставате нов човек.
Африканската практика на самовъзхвала
Много от нас са учили в детството си, че трябва да бъдем скромни, а «аз» да е последната буква в азбуката. Повечето от родителите дори не си представят каква вреда нанасят на детето, постоянно повторяйки му тази формула. Африканската практика касала е един от способите да си спомним, че всеки човек е уникален и важен за целия свят.
Практиката касала е дело на Жан Кабута, учител по литература от Конго. Касала или «поема на самовъзхвалата» от векове присъства в културата на африканските племена. Тя помага по-добре да се опознаем, да признаем положителните си качества, с чувство на хумор да разказваме за недостатъците си – като цяло да се почувстваме важни членове на едно общество, което съществува без агресия и без принизяване на другите. Целта: да се приемат напълно всички аспекти на собственото «аз».
Как се изпълнява?
Вземете лист хартия, химикал и започнете практиката със записване на всички имена, ласкави и шеговити прозвища, с които са ви наричали през годините. После напишете вашите качества – морални и физически, каквито ги виждате. Определете кои от тях считате за важни и кои за второстепенни.
Ако ви е трудно да се хвалите, представете си как би ви описал най-добрият ви приятел или някой близък до вас човек. Не забравяйте да споменавате своите недостатъци, но също в превъзходна форма: «Никой друг като мен не успява да пропуска сроковете. Веднъж изпълних задачата на шефа чак след година, макар срокът да бе един месец.».
Направете текста си по-поетичен. Жан Кабута съветва да въведете в него метафори, свързани с природата: «ловък като котка», «гъвкава като тръстика». Пишете нещата каквито са. Не е нужно да скромничите или да се притеснявате. И най-сложното: прочетете този текст на един или няколко приятели. Интересно е дали те ще се съгласят с вашето описание.
Второ споразумение на Толтек: Не трупайте неща на своя сметка
Толтек е култура на племе, живяло на територията на днешно Мексико в периода 1000 – 1300 г. Интересът към нея възниква в началото на 2000 г., когато лекарят Дон Мигел Руис издава книгата «Четирите споразумения. Книга на толтекската мъдрост». Тя става бестселър в целия свят.
Дон Мигел Руис е роден и израсъл в семейството на мексикански лечители. Майката силно се надявала, че синът й ще продължи древното дело. Мигел обаче избира медицински институт и става хирург. Веднъж попада в авария и прежиява клинична смърт.
Той се обръща към мъдростта на своите предци – толтеките, и решава да разкрие техния възглед за устройството на света пред колкото може повече хора. Смисълът на толтекската мъдрост се заключава в това да разруши ограничаващите ни предразсъдъци. За това помагат 4 споразумения:
• Нека вашето слово бъде безупречно.
• Не трупайте неща за своя сметка.
• Не правете предположения.
• Старайте се да правите всичко по-най-добрия начин.
Всички те са важни за правилното възприемане на самия себе си и околния свят. Но за повишаване на самооценката най-важно е второто споразумение. Целта: да престанете да зависите от настроението на околните.
Как се изпълнява?
«Чуждите дела не ви касаят. Всичко, което хората говорят или правят, е проекция на тяхната собствена реалност. Ако вие си изработите имунитет към чуждите възгледи и действия, ще избегнете безполезните страдания», пише Дон Мигел Руис.
Вие трябва да се научите да не реагирате на забележките на околните. Вие така или иначе не знаете каква е причината за тях: лошо настроение, проблеми у дома, умора и т.н. Всъщност думите на друг човек по ваш адрес са представата, създадена от някого, а не от вас. Не позволявайте на този чужд образ да влияе на вашето настояще, да понижава самооценката ви или да ви кара да се съмнявате в собствените си сили.
4 въпроса на Кейти Байрон
Американката Кейти Байрон в един момент се оказва на ръба на самоубийството. По нейните собствени думи тя е «съвършено потисната, потънала в съмнения, ненавиждаща себе си жена». Заради ниската си самооценка тя дори решава, че не е достойна да спи на легло и се премества на пода.
В крайна сметка Кейти започнала да си задава 4 прости въпроса всеки път, когато започва да я мъчи натрапчива мисъл, която й пречи да работи и живее. Тези въпроси лягат в основата на методиката The Work («Работа»). Целта: да се прогонят съмненията в собствените възможности и сили.
Как се изпълнява?
В момент на отчаяние напишете на лист или си кажете на глас 4 въпроса и техните отговори. Например, вие мислите: «За нищо на света не мога да получа тази работа.» Попитайте себе си:
1. Истина ли е това? Вашият отговор може да бъде твърдо «да», неуверено «да» или дори «не съвсем истина». Отговорете искрено.
2. Абсолютно ли сте уверени, че това е истина? Ако сте уверени, спомнете си примери за неудачи, потвърждаващи, че вие никога не оправдавате своите надежди.
3. Как реагирате? Какво се случва, когато сте уверени в тези мисли? Бъдете внимателни и откровени: вие може да изпитвате гняв, срам, униние, а може би облекчение или радост.
4. Какви бихте били без тези мисли? Вие – това не са вашите мисли. Достатъчно е правилно да моделирате мислите си, за да повярвате в своите сили и да си дарите нови емоции. Представете си, че не можете да мислите «За нищо на света не мога да получа тази работа». Как се усещате сега?
След това превърнете изначалната си мисъл, заменяйки я с противоположната – «Аз ще получа тази работа». Спомнете си три примера, доказващи, че вие можете да постигнете желаното. Например: «Аз имам опит в тази сфера, те търсят човек на моята възраст, готов съм да отдам на тази работа много време». Отново си задайте тези 4 въпроса, само че към превърнатата мисъл.
