Психолозите са категорични, че събитията от детството слагат отпечатък върху бъдещия живот на човека – тогава, когато той е вече зряла личност. Затова експертите съветват да не се поддаваме на въздействието на събитията от детството и да променим живота си. Това е възможно.
Умението да се вземат решения
Ако вашите родители са се грижили за вас прекалено много – от любов към вас или от любов към контрола, както твърди американският психолог Лаура Дессер, много голяма е вероятността от вас да стане нерешителен възрастен човек. На вас не са ви разрешавали сам да решите какво да облечете. В никакъв случай не са ви разрешавали да избирате какво да ядете (от страх да не се разболеете). Вашите родители не са ви разрешавали сам да избирате с кого да дружите (например, забранявали са ви да играете с някого, тъй като той е „хулиган“). Избирали са вместо вас на какъв музикален инструмент да свирите и в какъв кръжок да се запишете. Не сте избирали сами какъв спорт да спортувате и дори в кой институт да завършите висшето си образование. Всичко изброено води не само до това, че ставайки възрастен, имате проблеми с вземането на самостоятелни решения, но и във всякакви човешки отношения (независимо дали става въпрос за приятели, колеги, шефове или любовници) вие избирате тези, които могат и искат да ви контролират. С други думи, вие се опитвате отново да прехвърлите тежестта от вземането на решения върху околните.
Собственото си детство не сте в състояние да измените, но можете да опитате да го игнорирате. Пробвайте да вземате малки решения, като постепенно увеличавате „дозата“. Вземете собствения си живот под контрол.
Способността към привързване
В повечето европейски култури отношенията между детето и майката традиционно се смятат за много по-важни и дълбоки, отколкото между детето и бащата. Въпреки това обаче едно изследване на д-р Нурит Нахмани показва, че именно отношенията на детето с бащата формират неговата способност да се привързва като възрастен човек. Ако в детството вие сте имали любещи, откровени отношения със собствения баща, като възрастен ще ви е много по-лесно да срещнете човека, в когото да се влюбите и да изживеете с него целия си живот. И обратно, ако отношенията с баща ви са били повърхностни или просто лоши, това обяснява защо не можете да се сближите с никого. И което е интересно – хората, които успяват вече като зрели да се помирят със своите бащи, стават по-успешни в личния си живот.
Умение за приемане на новото и необичайното
Австралийският психолог Марк Нилсен провежда изследване и установява, че ако в детството сме подражавали на своите родители, като възрастни ще бъдем по-открити към всичко ново и необичайно. Подражавайки на това как мама готви или татко мие чиниите, детето получава много важно познание: дори да не разбираш в какво се състои смисълът на всяко отделно действие, можеш да си уверен, че в тези действия има някакъв смисъл. Казано грубо, детето не знае защо таткото хваща отвертката и сглобява или разглобява някакъв детайл, но в резултат на тези действия „машината“ стартира. Така детето се учи на това, че дори да не разбираш защо хората се държат така, това още не значи, че поведението им е лошо или безсмислено. Децата, които подражават на родителите си в детството, стават толерантни към другите и изобретателни – те са готови да извършат рисковани и понякога непонятни за заобикалящите действия. Не се боят от новото.
Умение правилно да контролираш емоциите си, да не лъжеш и да правиш няколко неща едновременно
Всички тези важни навици според д-р Нанси Бак, провел мащабно изследване, зависят от детството. Ако детето е било бито като малко, то започва с порастването да се държи лошо, учи се да крие лошото си поведение и да лъже. Травмата от детството води до това, че мозъкът като самозащита започва да модифицира спомените и този механизъм не спира, дори когато никаква заплаха не съществува. Също така възрастните, които са били бити като деца, не са в състояние да контролират собствените си емоции, което често води до депресии.
И най-важното: преживели детска травма, възрастните се оказват съвършено неспособни да правят няколко неща едновременно. Дори такива прости неща като да говориш по телефона, връзвайки връзките на обувките си. Въобще не говорим за по-сложни действия.
Именно с тези неща учените свързват факта, че възрастните, бити в детството си, рядко стигат големи професионални успехи, изискващи умения за контрол над няколко неща едновременно – примерно авиодиспечер или хирург. Най-важното е: никога, никога не повтаряйте грешката на родителите си да биете децата.
