Дори и много да не се занимавате с малкото същество, което се е появило в семейството, то един ден ще проговори, защото ви слуша и се опитва да ви повтаря. Но нека видим няколко ефективни начина да му помогнем по-бързо да напредне в това.
Повторението е майка на знанието
Затова казвайте всичко, което правите, наричайте с имената им предметите у дома, събитията на улицата; предупреждавайте, че сега татко ще си дойде, идва на гости баба или друг роднина. Резултатите скоро ще са налице.
Повтаряйте след детето
Може би ви се струва глупаво и досадно безкрайното повтаряне ду-ду-ду-ду? Опитайте заедно! Веднага ще забележите колко весело е това за детенцето. И веднага започнете нова „песничка“ – до-до-до-до. Повтаря ли? Продължавайте в същия дух, използвайки всички гласни. Това не само е чудесна тренировка на речевия апарат, но и развиваща игра.
Нека пръстчетата да пипат
Развитието на речта е тясно свързано с фината моторика. Върховете на пръстите и умението да управлява движенията са директно свързани с участъците от мозъка, които отговарят за развитието на речта. Давайте на детенцето най-различни предмети – кръгли, твърди, оребрени, меки, шумящи, гладки, рошави и т. н. Колкото по-разнообразни, толкова по-добре. Не е тайна, че много деца предпочитат да играят не със скъпи играчки, а с най-обикновени кутии с капачета, лъжици, кубчета или панделки. С огромна популярност се ползват разноцветните копчета, нанизани на конец, които могат да се разглеждат всяко поотделно. Давайте на детето избор.
След 1 годинка се постарайте да избягвате езика на жестовете.
Опитайте се да не реагирате на протегнатата ръчичка или на сочещия пръст, и като давате на детето предмета, му кажете: кажи „дай“. Постепенно усложнявайте вариантите – „Кажи – мамо, дай крушата“. Може да го учите на думичките „моля“ и „благодаря“.
Активен интерес предизвикват животинските звуци и подражаването им – мууу, бау-бау, ква ква, мяу и др. Пътьом ще му покажете и много животни, като ги разглеждате заедно в книжките. Търсете общуване с „говорещи“ връстници или с приказливи по-големи деца. Желанието за подражаване преодолява всички неуспехи.
Пейте песнички
Пейте, даже да нямате добър слух и глас. Използвайте хитрости – уж случайно сменяйте някоя думичка и след кратка пауза едва ли има детенце, което да не посегне да ви поправи. Например, „зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една… лисичка“.
Ритмичните, лесно запомнящи се стихове не са просто развлечение, но и обучение. Стиховете може да бъдат прочетени по 10 пъти и всеки път детето ги слуша като за първи път. Правете вид, че сте забравили някоя фраза в най-интересното място – и детето ви я каже.
Какво се случи, разкажи
Не игнорирайте опитите на детето да ви разкаже нещо. Старайте се да слушате внимателно, гледайки го в очите. Може да покажете изненада, да се учудвате, да питате „как“, „покажи ми“ и въобще да покажете крайно заинтересован вид. Ще откриете голямото желание на детето да ви разкаже всичко, което вижда и чува. Особено е полезно след връщане от разходка да разкажете на някой от семейството какво се е случило. Например, на татко – че сте ходили на плаж, или че е валял сняг и Петьо го е взел в ръка, пък той се разтопил. Или как сте хранили птичките, как детето е паднало в локва, смяло се с приятелче и др. А таткото трябва да е много впечатлен и непрекъснато да пита за още подробности.
Това е времето на простите играчки
Старайте се да не изпълвате игралното пространство на едногодишното дете с електронни играчки. В този случай то се превръща в пасивен наблюдател, а не активен участник. Това изключва фантазията му и детето някак привиква, че нито процесът, нито резултатът от играта зависят от него. Играйте с топки, машинки, кубчета, пирамидки – впечатляващите модерни изобретения могат да почакат, докато детето поизрасне поне малко.
