Общуването ни като родители в преходната възраст на детето ни, без да се впускаме в научно описание на пубертета или тийнейджърския период, е въпрос, който ни вълнува много.
Повечето днешни родители изпитват затруднения в правилния избор на успешна комуникация. Вярно е, че проблемът между родители и деца е съществувал винаги, но сега пропастта между поколенията е по-голяма отпреди, а това намаляват шансовете да стигнем до разбирателство.
Социален проблем
Има различни предположения и обяснения защо днешните родители намират все по-трудно общ език с децата си. Някои го обясняват с дългото време на прехода, в което много хора бяха заети повече с борбата за оцеляване, търсенето на работа, попадането в рисковата зона на безработицата, общите финансови трудности и обществената нестабилност, отколкото с възпитанието и семейството. А това се отрази на общуването и диалога в семейството у нас. Навлизането на компютъра в дома ни открадна част от времето, което прекарвахме преди заедно.
Децата растат незабелязано, но ако в ранната възраст ние сме авторитет и образец за подражание, то в преходната е по-сложно. Тийнейджърът не е дете, но и все още не е формирана личност. Настроенията му се сменят често, характеризират се с раздразнителност, безпокойство, инат, отказ да се разговаря, затваряне в себе си и общуване най-вече с връстници.
Какви особености на водене на диалога с подрастващата личност трябва да отчетем, за да постигнем успешна комуникация?
Първата минута е решаваща
Повечето от нас губят битката още в самото начало, избирайки позицията на знаещ и видял всичко. Ако първата ни фраза е „Аз на твоята възраст…“, провалът ни е гарантиран.
За тийнейджъра няма друго време освен сега и тук, той не иска да знае какво е било преди, защото то не е негово. Да си спомним себе си – та нали именно от нас започваше всичко, а физическата ни сила и увереност стигаха да преобърнем света.
Питайте и пак питайте
Известни са класическите въпроси, които задаваме като се върнем от работа: как са нещата, как мина деня ти, как беше в училище. До болка познат е и отговорът – нормално. Като родители сме го чували стотици пъти. И спираме дотук.
Сякаш това е достатъчно, че тийнейджърът ни се е прибрал навреме вкъщи, училището е минало и не се е случило нещо сериозно.
Затова продължавайте да задавате нови въпроси, помолете да ви разкажат нещо конкретно и винаги показвайте колко ви интересува живота на вашето пораснало момиче или момче.
Без обвинения и назидателност
Друга грешка, която допускаме, е в начало на разговора да започнем с обвинение от рода „е, ти пак не си подготвил домашните си.“ Удачно би било да изберем форма, чрез която порасналото ни дете да разбере за чувствата ни и да усети притеснението. Ефектът на спокойно изказаното „наистина се тревожа, че оставяш училището на последно място“ ще бъде голям и ще изиграе положителна роля.
Разговаряйте с лекота
Вниманието на детето в преходната възраст трудно може да бъде привлечено с дискусия, която напомня разговор между двама възрастни. Важно е да изберем подходящата обстановка и предразполагащия момент. Нали знаете колко стряскащо ще прозвучи израза „дай да седнем и да поговорим сериозно.“
Нека 14-годишната ви дъщеря ви помогне да наготвите заедно вечерята или да подредите масата. Тогава сякаш, между другото, непринудено можем да започнем темата, която като родители искаме да обсъдим.
Споделяйте неговите интереси
Научете повече за интересите на детето си. Какви филми вълнуват подрастващите, каква музика слушат, прочетете или попитайте за стила на дрехите, който е актуален, проявете интерес към спортните предавания, които гледа. Така ще спечелим уважението на детето, а и ще покажем, че се интересуваме от неговия живот.
Да похвалим и да мотивираме
Спомняте ли си, когато децата бяха малки, колко много ги поощрявахме, а те сияеха от радост и знаеха, че са направили нещо добро и правилно. Колкото по-големи стават те, толкова сме по-пестеливи на похвали, понякога защото забелязваме, че те не искат да чуят това или защото ги мислим за достатъчно големи. Дори и в тази преходна възраст трябва да продължим да показваме силната си обич, да ги потупваме по рамото за успехите и да им казваме, че се гордеем с тях.
Когато тийнейджърът почувства подкрепата ни, ще има още по-добра мотивация и за учене, и за развитие на интересите си.
Откажете се от категоричния тон
Преходната възраст е търсене на личността в контекста на големия свят, на опита да се лети самостоятелно, да се пробва силата на собствените криле. Именно тогава на приятелите се гледа като на специални хора, а забрани като „не прави“, „не трябва“, „никога“, „винаги“, също и обвинения като „ти не разговаряш с мен“, „ти не ме слушаш“ отекват в душата и се тълкуват като намеса в живота им.
