Какво знаят децата, когато идват на този свят? От чиста нула ли започва срещата им с него или те вече имат някакви „представи” отпреди раждането? По тази тема може да се разсъждава много, но има изследвания, които показват, че дори съвсем малки деца реагират на предмети, които не се държат \“както трябва”.
Елементът на изненада кара бебетата да опознават света, дори в най-ранна възраст. До този извод стигат когнитивните психолози Еми Щал и Лиз Фейгенсън от Университета Джонс Хопкинс в САЩ, съобщава изданието Science Daily
Бебетата се стараят внимателно да изследват обектите, които не отговарят на очакванията им. Децата опознават света, като използват знанията, с които са се родили. Когато обаче някой предмет превъзхожда очакванията, бебето не само насочва вниманието си към него, но и се старае да разбере повече за него, отколкото за друг подобен, но предсказуем предмет.
Учените провеждат четири експеримента с 11-месечни деца. Отначало ги наблюдават как се държат с предсказуемите и непредсказуеми предмети. В едната група децата гледат топка, която се търкаля по наклонена плоскост и съвсем очаквано се спира до тях. В другата група на децата показват друга топка, която сякаш по вълшебен начин преминава през стената.
Бебетата не обръщат никакво внимание на топката, която се държи „естествено” според очакванията им. В същото време те се опитват старателно да изследват другата топка, която ги е изненадала. Изследователите установяват също, че децата продължават да се интересуват от странната топка, дори когато им предлагат нови играчки, които обаче се държат \“нормално\“.
„Ние предполагаме, че децата използват вродените си знания за света, за да прогнозират събитията. Когато техните прогнози се окажат неверни, децата използват ситуацията като възможност за по-нататъшно обучение, за да научат повече за околния свят”, коментира Лиз Фейгенсън. Учените установяват, че децата не само искат да научат повече за непредсказуемия предмет, но и да разберат защо се държи така.
Например, когато им се струва, че топката преминава през стената, те започват да проверяват плътността на тази топка, да я удрят в масата. Когато им показват как локомотивче играчка „виси във въздуха”, те сякаш се опитват да проверят закона за гравитацията, като го пускат да падне на пода.
Това дава възможност на учените да предположат, че децата проверяват собствените си хипотези, които обясняват странното поведение на някои от играчките.
„Поведението на децата не е само рефлекторен отговор на новата ситуация, то е опит да изследват по-внимателно особеностите на света, които не съвпадат с техните очаквания”, подчертава Еми Щал. Но вероятно ще трябват още много изследвания, за да стане ясно с какви знания разполагат току-що родените бебета.
