Изборът на растения в градината е основополагащ за обстановката, която искаме да създадем. Преди да започнем да садим хаотично това, което ни е харесало в съседния двор, или сме получили нови импулси след поредната телевизионна програма, трябва да изберем цветовата гама, която ще доминира в нашата градина. При избора на определена композиция за цялостната визия на градината или на отделен кът в нея, трябва да планираме цветовата палитра, формата и големината, височината и времето на цъфтеж през различните сезони. Не подминавайте и факта как ще изглежда градината през зимния период. Ако изберем правилно растенията, ще създадем вътрешна динамика и балансиран покой.
За да подберем подходящи растения, е необходимо да си припомним теорията на Исак Нютон за спектралните цветове. Както е известно, това са цветовете на дъгата, която включва всички нюанси на видимата светлина.
Няма да се впускаме в подробности, а ето как изглежда това в приложното градинарство. Представете си, че имате нарисуван часовник и на всеки час отговаря един цвят. Винаги се започва по посока на въртенето на часовниковата стрелка.
Ето как изглежда самата схема. От 12 до 15 е гамата от светложълто до оранжево. От 15 до 18 цветовете се подреждат от оранжево до виолетово. От 18 до 21 са нюансите от виолетово до синьо-зелено. И последната част от цветовете е от 21 до 00, където от синьото се прелива в зелено и накрая в жълто. Представете си, че сте начертали триъгълник, в чиято основа се свързват синьо и червено, а върхът попада на жълтото. Между 1, 3, 5, 7, 9 и 11 са нюансите. Намиращите се в близост цветове се допълват, отдалечените – контрастират. Лесно е, нали.
Основното в градината е хармония и контрасти. Без контрасти тя няма свое лице.
Топлите цветове – червено и оранжево, създават близост. Градина с повече червени тонове се възприема от очите като по-малка, по-интимна и по-близка до нас. Съчетаването на студените сини и някои от зелените нюанси ни кара да си мислим, че градината е по-голяма, отколкото е в действителност. Студените тонове дават перспектива за дълбочина. Това е много важно, когато решаваме дали искаме да създадем чувство за простор или топлина.
Виолетовите и розовите нюанси са предпоставка са дискретно отдалечаване и придават елегантен хлад. Жълтият цвят осветява и ни кара да се чувстваме „Добре дошли“. Червеният иска внимание и създава чувство за атрактивност. Би трябвало да сме внимателни при групиране на червеното с топлите цветове. Постига се пресищане и прекаляване. Синият доминантен цвят се загубва, ако е разположен до огненочервеното. Комбинацията между виолетово, подчертано с бяло, създава триизмерното пространство: дължина, ширина и дълбочина, а това води до драматизъм в групирането на растенията.
Белите цветове в градината са красиви и предизвикват асоциации за чистота. Проблемът е, че много малко растения, цъфтящи в бяло, имат дълъг живот. В края на лятото, когато слънчевата светлина намалява, е важно да имаме преобладаващо бяло, за да запазим контакта между комбинациите.
Комбинацията на цветове в градината е спорна дискусия. Възприемането на заобикалящия ни свят е строго индивидуално. Изборът на растения се свързва със спомени от детството, жизнен опит или отминали преживявания.
Има голяма заблуда, когато експертите съветват да не се съчетава розов с жълт цвят, или червен с розов. Правилата са много, но изключенията са повече. Не се страхувайте, ако нарушите правилата в градинарството. Четете литература, учете се на нови неща и винаги експериментирайте нещо ново и различно. Нещо само ваше.
