Начало Жената Модна история Историята на великия имитатор Сваровски

Историята на великия имитатор Сваровски

Историята на великия имитатор Сваровски

Даниел Сваровски

Можем да гледаме на изкуствените диаманти различно – да наречем това мошеничество и фалшификация на скъпоценните камъни, или да ги приемем като продукт на изкуството на имитацията, което позволява да притежаваме по-евтини, но качествени бижута. И двете твърдение са верни в известна степен.

Затова Даниел Сваровски, роден на 24 октомври 1862 г., е наричан и хитър мошеник, и майстор на илюзиите, и маестро бижутер. Един факт остава неоспорим – както и да е наричан бизнесът на Даниел Сваровски, той успява да превърне компанията си в най-мощният в света производител на кристали.

Даниел Сваровски не е първият в историята, на когото идва на ум да имитира скъпоценните камъни. От далечни времена това е бил един незаконен, но много печеливш бизнес. Прочут измамник от XVIII век, печелещ от производство на фалшификати, е Жорж Фредерик Страс. По-късно в негова памет изкуствените диаманти са наречени стрази, макар че той самият се смята за авантюрист. Даниел Сваровски обаче успява да превърне фалшификацията в моден тренд.

Основната причина, заради която Сваровски не може да бъде смятан за измамник, е че той никога не крие факта на подмяната и не заблуждава хората. Създаването на изкуствени диаманти той нарича имитация. Сваровски не само кара дамите да носят изкуствени бижута, но и успява да ги убеди, че това е модно и престижно.

От раждането му е предрешено с какво ще се занимава Сваровски – той се появява на бял свят през 1862 г. в Северна Бохемия, известна от XVIII в. с производството на прочутото бохемско стъкло. Основният поминък в региона са стъкларските цехове, такъв има и бащата на Даниел.

Там се прави бижутерия за търговия на дребно. Предприятието не носи големи доходи. Даниел не смята да продължи делото на баща си, той мечтае да стане прочут цигулар и сериозно се занимава с музика. Но скоро по неизвестни причини той изоставя тези занимания и заминава за Париж да учи за инженер.

Съдбоносно за успеха на бъдещата компания става увлечението на Даниел по електротехниката и конструирането на електрически прибори. През 1883 г. той посещава Първото електрическо изложение във Виена и му хрумва идеята да се използва електрически ток за шлифоването на стъкло. За изобретението и проверката на новия инструмент отиват около 10 години, и през 1892 г. Сваровски получава патент за електрическа шлифовална машина, с която бързо и качествено може да се обработва кристал. Благодарение на това производството на изкуствени диаманти става масово.

Сваровски не се връща в Бохемия, тъй като конкуренцията в стъкларското производство там е прекалено голяма. Той се настанява в Австрия, в тиролското селце Ватенс. Той изкупува един полуразрушен завод и отваря на негово място фабрика за изделия от кристал. Никой по онова време не може да предположи, че малкото село след години ще се превърне в кристална империя и туристически притегателен център.

Производството се развива бързо. През 1900 г. Даниел разширява помещенията, наема още 200 работници и нарича своето предприятие „Swarovski“ – под това название то е известно и до днес. Основното ноу хау на майстора не е даже технологията за шлифоване на кристала, а тайната формула на изходните смеси, използвани за неговото създаване. Именно затова кристалите Сваровски се отличават с невероятна прозрачност и блясък. Тази формула и до днес се пази в строга тайна.

Даниел Сваровски става родоначалник на нова епоха в бижутерията и масовото производство на изкуствени диаманти. В началото на ХХ в. вече не се смята за позорно да се носят „фалшификати“. Нещо повече – прочутите модистки Коко Шанел и Елза Скиапарели използват тези бижута в своите колекции. Коко Шанел казва: „Имитацията е най-честната форма на ласкателство.

Украшенията трябва да са много, но ако при това са и истински – това вече прилича на самохвалство и лош вкус“.
От тогава бижутата от изкуствени камъни престават да се смятат за лош тон дори в кралските дворове. Появява се понятието „елитна бижутерия“, а Сваровски става неин основен производител. А инженерният талант на Даниел му помага да преживее две войни и да не банкрутира. Когато в годините на Първата световна война търсенето на бижута спада рязко, Сваровски започва да произвежда инструменти и абразивни материали за заточващите и полиращи машини.

Основателят на кристалната империя умира през 1956 г., на възраст 94 години, а делото му е продължено от децата и внуците му. Те започват производството на цветни кристали, украси за полилеи, сувенирни кристални фигурки и даже правят кристален тунинг на автомобили от класата на Ролс ройс.

През 1995 г. е открит музеят пещера „Кристалните светове на Сваровски“, където всеки любопитен турист може да се потопи в магическото изкуство на великия имитатор.