История на бала или защо Пепеляшка трябва да се преоблече

История на бала или защо Пепеляшка трябва да се преоблечеОт самото си създаване балът е празник, събитие, за което се говори и на което всеки би искал да присъства. Балове се организирали по случай рождените дни на кралете и царете, за сватбите им, както и на национални празници. Казват, че първият бал в историята е бил в чест на бракосъчетанието на Карл VІ с Изабела Баварска през 1385 г. във френския град Амиен, но не е сигурно дали самите кралски величия са присъствали там. Баловете станали особено модерни във Франция при управлението на крал Анри ІV.От времето на Людовик ХІV баловете станали правило и в много германски резиденции и постепенно се превърнали в съществена част от повечето придворни празненства.

Традициите в Европа
В Русия първите балове са при Петър І след 1718 г. Отначало ги наричали асамблеи. Те скоро получили широко разпространение сред всички слоеве на обществото. В средата на 19 век в Петербург и в Москва се провеждали хиляди балове годишно.
Постепенно баловете придобивали постоянен облик и първоначално във Франция била въведена церемониалност, която се разпространила навсякъде в Европа, с малки видоизменения. Правилата се спазвали строго – както в облеклото, така и в маниерите на участниците. Едва през 19 век те били опростени до известна степен. От 1715 г. баловете в Париж се провеждали в сградата на Операта (Bal de l’Opèra). Едновременно с това била дадена възможност на лица от по-низшите съсловия, срещу определено заплащане, също да участват в тези увеселения. Така баловете все повече се превръщали в обществено развлечение за всички съсловия.

Дълги години Париж давал тон в организацията на баловете и в избора на бални тоалети. През годините на Великата френска революция обаче центърът на балната култура се преместил във Виена, където намерили убежище от гоненията много френски аристократи.

Традицията на баловете в България започва след Освобождението и е въведена от новия български княз Александър Батенберг. Първото подобно събитие, твърде чуждо и непознато за българските нрави в онзи период, се провежда в княжеския дворец в София на 8 януари 1880 г.

Видове
Баловете се деляли на 2 категории – придворни и обществени. Първите били доста скучновати и се смятали за официални мероприятия. На тях присъствала цялата императорска или кралска свита и най-знатните фамилии. На обществените балове, организирани от отделни съсловия – търговци, артисти, занаятчии, често се събирали огромни групи хора, където всички се веселили от сърце. Тези балове през 19 век били едва ли не основна форма на общуване и просвещение за повечето градски жители в Европа.

Танците
Въпреки това имало и общи правила за провеждането им. Всеки бал започвал с тържествен полонез, който продължавал около час. Той бил воден от домакина с най-важната гостенка на бала и от домакинята, съпроводена от най-важния гост. На придворните балове това били императорът и императрицата. После следвал валс. Едва след него започвал същинския бал, когато се танцували и други танци. Редът бил предварително ясен и всички знаели, че след кратките танци следва първият кадрил, а след четвъртия кадрил се танцува мазурка. Тези танци – кадрилът и мазурката, били предварително разписани – всеки кавалер и всяка дама знаели кога с кого ще танцуват. Мазурката се смятала за най-важната покана за танц, тъй като след нея кавалерът можел да заведе дамата до масата за вечеря, където вече имало място и за общуване, флирт и даже за признание в любов. Вечерята пък се сервирала в страничните холове на малки масички. Около тях се събирали компаниите от гости, а отделно бил открит и бюфет с различни ястия и напитки.

Облеклото
Костюмите на дамите и кавалерите трябвало задължително да бъдат изискани и красиви. Сега ни става съвсем ясно защо Пепеляшка е трябвало да получи помощ от кръстницата си, за да се превърне в прекрасна дама, макар и за кратко. Смятало се за неприлично дамите да отидат на бал без цвете. На някои от баловете се поднасяли огромни подноси с цветя, от които кавалерите поднасяли на своите дами. Основна задача на кавалера пък била да направи всичко, за да създаде добро настроение на дамата си. Тя от своя страна трябвало да е красива и очарователна.

Минавали години – изменяла се модата, традициите, танците. Но и до днес едно остава неизменно. Най-важното нещо в един бал и в танците са отношенията между мъжа и жената. Радостта, нежността, любовта, която изпитват участниците, са тези качества, от които са се ръководили хората във всички времена при организирането на бал.