Храненето по време на Великденския пост не трябва да вреди на здравето

Храненето по време на Великденския пост не трябва да вреди на здраветоПравославният пост започва 47 дни преди Възкресение Христово и се дели на две части – Четиридесетниците (първите 40 дни от поста) и Страстната седмица (последните 6 дни преди Великден). Първата част се нарича време за разкаяние, а втората – време за пречистване, подготовка за светлото Христово Възкресение.

Преди началото на Великденския пост православните християни обикновено си задават въпроса какви продукти са разрешени и какви забранени в периода на постенето. Свещениците не са склонни да обсъждат подробно тази тема, защото в стремежа да похапнем вкусно и да не нарушим по този начин постите се губи самият смисъл на отказа от привичното хранене като жертва към Бог. В същото време въздържанието и забраната да се ползват някои храни не бива да означава, че в тези 47 дни ще увредим здравето си, което после може да ни прати в болница.

Посъветвайте се с лекар
Това се отнася особено за хората, които страдат от хронически заболявания, алергия, за бременните и децата, както и за мъжете, които полагат тежък труд. За тези категории хора постът може да представлява риск за здравето, затова трябва да се предвидят всички възможни усложнения при постенето.

Грижете се за самочувствието си
Постната храна не е вредна за здравия човек, такива разтоварващи дни обновяват и пречистват организма. Но ако почувствате, че отказът от някои продукти провокира проблеми, обърнете се към лекаря и към свещеник. Възможното „престъпване” на поста заради здравето може да бъде компенсирано с друга „жертва”, свързана с духовното ви израстване. Това можете да обсъдите в църквата.

Лекарите отбелязват, че преходът към растителна храна може да предизвика известно не опасно физическо отмаляване – сънливост, промени в настроението или повишен апетит. След привикване към новия начин на хранене тези проблеми, като правило, изчезват.

Храненето по време на Великия пост
На чистия понеделник според църковния устав трябва напълно да се откажем от храна. Менюто по-нататък зависи от празниците (през някои от тях са разрешени отделни храни), и от дните в седмицата. Понеделник, сряда и петък са дни за сухоежбина – вода, хляб, плодове, зеленчуци, компот. Във вторник и четвъртък – топла храна без олио. В събота и неделя – храна с растително масло.
Риба се разрешава на Благовещение и на Цветница. На страстния петък храна не се докосва до изнасянето на плащеницата.

Великият пост се спазва най-строго през първата и последната седмица. В това време можем да си спомним разнообразните рецепти от кухнята на суровоядството, при това става дума за достъпни за всички храни, а не за екзотични деликатеси.

Забранени продукти
По време на Великия пост е забранено да се ядат яйца, растително масло в делниците, месо, млечни продукти и продукти на основата на млякото – въобще се избягва храната с животински произход. Да не забравяме и полуфабрикатите – преди да ги използвате, внимателно прочетете надписите на опаковката, за да не посегнете към продукти, от които сте решили да се откажете временно.

Разрешени продукти
От друга страна, постната храна не е толкова неприятна. В основата на рационалното ви хранене в този период могат да присъстват домашни осолени продукти, маринати, сокове, компоти, ошав и други. Обърнете внимание на гъбите, на постните сладкиши, киселото зеле, сушени и пресни зеленчуци, подправки. По време на празниците не забравяйте разрешените рибни ястия. Тогава можете да пийнете и чаша чисто гроздово вино.