Хей, ръчички или как движението на пръстите помага на говора

Хей, ръчички или как движението на пръстите помага на говораУчени от Япония – водеща страна в развитието на различни новости, отбелязаха следния парадокс. Децата, които от съвсем ранна възраст сядат зад компютъра и овладяват писането с помощта на клавиатура, са престанали… да разговарят.

Още през II век преди новата ера в Китай е било известно влиянието на действията на ръцете върху развитието на главния мозък на човека. Древните китайци твърдели, че упражненията с участието на ръце и пръсти хармонизират тялото и разума и влияят положително върху дейността на мозъка.
Японската култура е още едно потвърждение на този факт. Върху дланите на ръцете са разположени много рефлекторни точки, от които се подават импулси към централната нервна система.

Като се масажират определени точки, може да се въздейства върху вътрешните органи, които са свързани с тези точки. Така например, масажът на палеца повишава активността на главния мозък. Показалецът е свързан със стомаха, а средният пръст – с червата. Масажът на безименния пръст влияе положително върху работата на черния дроб и бъбреците, а малкият пръст – върху работата на сърцето.

Тези факти се потвърждават от много специалисти. Руският психолог и невропатолог Владимир Бехтерев доказва в своите работи, че обикновените движения на ръцете помагат да се намали умствената умора, подобряват произнасянето на много звуци и развиват речта на детето. А прочутият педагог Василий Сухомлински казва, че „умът на детето се намира на върха на пръстите му”.

Нали си спомняте хубавата детска песничка игра „Хей, ръчички, хей ги две, те ме слушат най-добре?” Точно с такива залъгалки децата се учат чрез игра да движат пръстчетата си.

Развитието на фините двигателни умения на пръстите е полезно не само по себе си. В сегашно време много се говори за зависимостта между точните движения на пръстите и формирането на речта на детето. Хармоничното и умело движение на пръстите помага да се развие речта и интелекта, оказва положително въздействие върху организма като цяло и подготвя непослушната детска ръчичка да пише.
Речта на първо място е резултат от съгласуваните действия на много области от главния мозък. Така наречените артикуларни органи само изпълняват командите, постъпващи от мозъка.
Дланите на ръцете са представители на речевите центрове в мозъка – при повишаване на тяхната сръчност и ловкост директно се активизират речевите функции.
Повече от всичко на света малкото дете иска да се движи, за него движението е начин да опознае света.

По-рано от всичко детето започва да нарича тези предмети, които по-често докосва с ръце – при това, то откроява детайлите, които пипа.
Думата-название на предмета става дума-понятие едва след като чрез самия предмет са се създали значително количество двигателни условни връзки.
Да пипне, да поглади, да похлопа – формите на тактилно въздействие могат да са различни, но във всеки случай се получава деформация на кожата, която се състои от активна, динамична фаза, която възниква при движение.

Кортикалната област в мозъка, в която постъпва информацията от допир, взаимодейства с другите мозъчни центрове, конкретно много тясно със зрителния център и с центъра на мускулната чувствителност. Това взаимодействие ни позволява да разпознаваме формата и размера на предмета и разположението му в пространството.